Пепеляшка и царският син

— Остани тука с войската си, нека бъде и тука българско царство.

На това великият войвода отговори:

— Казах, че ще си вървя. Тук мвже да държи царство само който държи тоя град.

Още на втория ден след битката, на стената над западната градска порта се показаха тръбачи и глашатаи, също и трима от градските първенци, които помолиха чрез глашатаите си българския вожд да им даде мъртвото тяло на дука Таронит, също да пусне през стана си люде, които да пегребат избитите ромеи. Самуил пусна тия люде и даде мъртвото тяло на солунския стратег, което бе започнало да гние. Три дни преди да напусне тия места, великият войвода по същия начин, чрез свои тръбачи и глашатаи, поиска от солунци да откупят пленниците, които войниците му бяха успели да заловят, а те бяха близу хиляда души. Ромеите също бяха отвели към петдесет души българи и като ги размениха, за останалите свои люде платиха със злато на българския вожд, понеже такова беше неговото желание. Ромеите попитаха и за Ашот, сина на дука Таронита, и за княза Саак, който също беше пленен от българите, но Самуил каза:

— Тях двамата ще задържа и ще ги върна само когато се върне в България и нашият цар.

Като поведе войската си обратно за България, великият войвода вървя по главния път, докато мина Вардар и стигна до пътя за Верея. Тук той отдели към две хиляди волски коли с всякаква плячка, отдели и стадата, които бе подкарал от Солунската равнина, и ги изпрати по главния път за Воден. Князете Ашот Та-ронит и Саак той изпрати под силна стража чак в Охрид, за да бъдат по-далеко от ромейската граница. С войската си Самуил Мокри зави по пътя за Верея. Това отклонение от главния път за България беше неочаквано за войниците му; те през целия тоя ден мърмореха и всякак изказваха недоволството си, но великият войвода не се спря да им разяснява какво бе наумил. Ден след ден той отмина Верея, Сервия, отмина Лариса и проникна дълбоко в древна Елада. Нямаше и кой да го задържи по тия места, освен малки дружини ромейска войска, пръснати по разни селища и твърдини, които великият войвода бързо разрушаваше. Задържа се той повече в Термопилския проход, където еладският стратег Рупен бе издигнал защитна стена и бе събрал няколко хиляди войници, ала Самуил Мокри премина и през тоя проход. Сетне той навлезе в Беотия и Атика, а по Коринтския провлак проникна и в Пелопонес. Славянски селища имаше и по тия далечни южни области — тук живееха миленците и езерците, ала голямата част от людете бяха ромеи и наричаха себе си елини с голяма гордост. Те не се решаваха и нямаха сили да излязат с оръжие срещу българите, но не скриваха своята омраза към тях и своето презрение, като ги наричаха варвари и злодеи. Това не беше само от елинска надменност — българите влизаха насила по дворищата и домовете им, ограбваха ги, посягаха и да убиват, когато някой от тях се опитваше да запази своето. Великият войвода също събираше плячка, подобно на грижлив стопанин, който събира плодовете на своя труд. То се знае, Самуил Мокри не влизаше по домовете на елините, но той издирваше всяка вещ, която беше собственост на императора или на ромейското царство, и я присвояваше за българското царство; той взимаше и всичко, което беше в повече у тукашните люде — храни, добитък и всякакви други блага; той събираше злато, сребро, желязо, мед, мрамор и всякакви други украси от съборените бесовски храмове на някогашна Елада. Той събираше всички тия имоти и богатства за царството, но преследваше строго всички, които грабеха за своя лична полза и без закон. Съдиите непрестанно наказваха заловени грабители, наказваха и убийци със смърт, ала грабежите не спираха, не спираха и убийствата. Самуил Мокри събираше и товареше на волски коли много и различни богатства за българското царство, а всеки негов войник си казваше: