Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Беше се родил в богато семейство на потомствени адвокати — тъй отдавна наложили своето име, че според някои вероятно бяха участвали в изработването на Магна Харта — срещу известно заплащане, естествено, а други твърдяха, че стихът от Шекспир „да избием адвокатите“ в неговата пиеса „Хенри VI“ е бил вдъхновен от дедите на Бентли-Смайт. Клайв се носеше по течението на живота, едно приятно допълнение към всяко обществено събитие, предлагайки своето ненатрапчиво присъствие и нищо повече; в противовес на това, той бе предан съпруг на една жена, която ни най-малко не ценеше свещения брачен обет. Обществена тайна бе, че съпругата бе споделяла не едно легло в най-богатите домове на Англия, Шотландия, Холандия и Франция. Навред в тия кръгове се шегуваха, че ако Клайв някога научи, вероятно би й простил и би я попитал дали се е забавлявала добре.
Джефри Уотърс бе запознат с този материал, събран в досието на Клайв; с жена си той не бе споделил какво съдържа, защото тя неизменно и искрено приемаше ролята на по-голямата сестра, закриляща братчето си. Просто не виждаше смисъл да я тревожи. Сега обаче възникваха непредвидени обстоятелства и шефът от МИ-5 трябваше да погледне фактите в очите, да ги анализира и да предприеме съответни действия. Френската фраза cherchez la femme, търсете жената, отново и отново звучеше в съзнанието му.
— Съжалявам, че се наложи да ти изпратя тази информация, Джефри — рече шефът на Оперативния отдел в МИ-5. — Просто реших, че ще пожелаеш да поговориш с жена си.
— Малко й казах, наистина много малко. Защото фактите около брат й не са й известни, а аз не искам да я тревожа. Ще действам по своя преценка. Има ли други очаквани разкрития?
— Няколко, старче, макар засега нито едно да не е потвърдено сто процента — отвърна шефът на Уотърс, едър сивокос мъж, прехвърлил шейсетте. — Първо, на Флийт Стрийт се носят слухове, че се готви някакво сливане.
— Това работа на Мърдок ли е?
— Не, не е в негов стил. Каквито и да са пороците му, той никога не крие намеренията си. Купува и продава, като гони преди всичко печалбата, макар че не пренебрегва редакторите.
— Нещо друго?
— Казах няколко, не едно — поправи го висшестоящият шеф. — Забелязва се раздвижване в няколко банкови институции, те го наричат централизиране, но не съм убеден, че сливанията имат финансова мотивация.
— Съмняваш се в икономическата обоснованост? Защо така?
— Защото всички тези институции, взети поотделно, са печеливши и всичките са независими. Защо им е да се отказват от свободата си?
— Някой ги принуждава — предположи Уотърс.
— Точно това е и моето мнение. Подготвил съм списък на всичките им съвети на директорите, както и списък на всички видни журналисти, които, изглежда, участват в тъй нареченото обединяване на вестници.
— Ще поработим върху всяко поотделно, уверявам те.
— Има и последно и то е направо находка. Получихме информация от един вестник в Торонто, Канада, копие е изпратено и на Тайните служби в Рим. Като че ли някакъв техен репортер, който отлетял за Италия, се обадил във вестника си от Рим и заявил на своя редактор, че се готвел да направи удара на века. Оттогава изчезнал безследно.
— Ще проверим и тази следа — заяви Джефри Уотърс, като записа информацията в бележника си. — Това ли е всичко?
— Само още нещо, но то е свързано със съпругата на шурея ти, Аманда.
— Досещах се, че ще стигнем дотук.
Двайсет и четвърта глава
Докато подчинените му с удвоени усилия навлизаха все по-надълбоко в делата на конгломерата „Скай Уейвърли“ и френските му съдружници, като в същото време проучваха вестникарските слухове и крупните банкови сливания, Джефри Уотърс се зае с изготвянето на досие на Аманда Бентли-Смайт. То не се основаваше на слухове; служителят на МИ-5 не би се заинтересувал от склонността към промискуитет у тази млада жена, освен ако не откриеше особена повторяемост. И когато се натъкна тъкмо на такава схема, започна вече сериозно да се безпокои.
Аманда Райли бе дъщеря на почтено ирландско семейство, собственици на процъфтяваща кръчма в Дъблин, известна с приятна атмосфера, постоянна клиентела и колкото и да е странно, еднообразна кухня. Хубавото дете пораснало, а привлекателната червенокоса девойка се превърнала в ослепителна млада жена, чието присъствие карало клиентите да застиват с чаши в ръка, когато тя ги обслужвала. Според наличната информация, някакъв фотограф, изпратен от своето списание в Дъблин, влязъл в кръчмата, зърнал хубавицата и попитал родителите, ревностни католици, дали може да направи няколко снимки на дъщеря им.