Империя в черно и златно

— Да ме издуха и гръмне дано, ама туй наистина е старият Стенуолд. Той и никой друг — обяви заключението си Хокиак и паякородният свали ръка от дръжката на ножа. — Не вярвах, че ще те видя пак. Грилис — обърна се той към паякоида, — с туй старо момче свършихме бая работа преди нашествието.

Мъжът кимна предпазливо.

— Радвам се да се запознаем, майстор Трудан — каза любезно той. Тримата младежи стояха и ги слушаха. Грилис се завъртя и перна едното мухородно момче.

— Хващайте се на работа, паразити дребни. Появата на бръмбаророден клиент не е повод да мързелувате!

— И какво, в името на всички пущинаци, те води тук? — обърна се Хокиак към Стенуолд. — Мислех, че си си плюл на петите още когато градът премина под новото управление.

— Аз си мислех същото за теб.

Старецът вдигна рамене.

— Нямам къде да ида. Пък и всички рано или късно опират до услугите на внос-износа. В интерес на истината, бизнесът на Черната гилдия върви по-добре отвсякога.

В Равнините „Черна гилдия“ наричаха контрабандата, макар че структурата й нямаше нищо общо с организацията на истинските гилдии.

— Сега прехвърляш стоки за осоидите, предполагам? — попита Стенуолд с известно неудобство.

Хокиак се ухили, което беше страховита гледка само по себе си.

— Стига, знаеш, че не е така. Работя по поръчка за всеки, който може да плати. Никога не съм си приковавал сърцето за дръжката на знаме и толкоз по-добре. Тъй че, ако ти трябва нещо, дето е добре да не стига до очите и ушите на раираните, значи си дошъл на правилното място.

Стенуолд кимна. Наясно беше, че да се довери на дъртия злодей може да се окаже фатална грешка. Току-виж се оказал съсед по килия на Че, ако тя изобщо беше тук, в прокълнатата Мина. Но възможностите му за избор никак не бяха големи.

— Да кажем само — отвърна той, — че искам да се срещна с едни хора, дето осоидите предпочитат да не се срещат с никого.

Хокиак кимна вещо.

— Таквиз неща по-добре да не виждам в почтената си магазия. Така че гледай да ми скриеш добре очите.

Стенуолд остави две монети на сандъка до себе си, златни, с релефно изображение на крилат меч и печат от централния монетен двор на Хелерон. Хокиак ги взе и подсвирна.

— Истински централи. Добри са ти монетите, Стенуолд. По-добри от боклуците, които Империята сече напоследък. В такъв случай, съветвам те да идеш право в кръчмата отзад. Изпийте по едно с твоя младеж, а аз ще дойда при вас след малко. Грилис, наглеждай магазията, докато ме няма.

— Мога да се справя, не се тревожи — отвърна лаконично паякородният.