Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Клеър сведе очи и завъртя глава, кимайки мъчително. Наистина знаеше и споменът още я плашеше.
— Просто почакай Орион да те придружи — каза умолително Касандра, като прекоси стаята и отиде до леглото на Лукас, докато Хелън се вмъкваше в него.
— Не мога. На Орион му отнема половин час да слезе от Нантъкет до мястото на портала във вътрешността на континента. В Подземния свят времето се движи различно, но духът на баща ми още не е в Подземния свят. Времето не е спряло, то е разтеглено за него и близнаците, и всяка секунда, която губя тук горе, на тях там долу им се струва като безброй дни. Джейсън, Ари и баща ми няма да издържат в тази пустиня дори само още половин час. Трябва да отида сега.
Кейт, Клеър и Касандра се спогледаха тъжно. Знаеха, че Хелън е права.
— Иска ми се да можех да кажа, че всичко ще се оправи, но от известно време не мога да виждам бъдещето ти. Съжалявам — каза Касандра, като се наведе импулсивно напред да я целуне по бузата. — Късмет, братовчедке — прошепна тя нежно, като се вкопчи здраво във врата на Хелън.
Хелън протегна другата си ръка и придърпа и Кейт, и Клеър в прегръдката.
— По-добре сега си тръгвайте и затворете вратата след себе си — каза тя решително, като ги пусна и трите. — Всеки момент тук ще стане опасно студено.
Оракулът беше близо. Това беше проблем. Скъпите й простосмъртни женски създания можеха да умрат и да провалят плановете на Дванайсетте, но Оракулът беше от почти толкова важно значение, както самата Хелън, а за нещастие беше далеч по-крехка.
Истинските Оракули, които бяха достатъчно силни, за да понесат смазващото бреме на бъдещето, бяха ценни, и макар боговете да бяха подвластни на Богините на съдбата точно както и смъртните, никога не бяха имали собствен Оракул. Осигуряването на такъв винаги бе било върховен приоритет. Специално тази Касандра беше любимка на Аполон. Беше я чакал в продължение на хилядолетия.
Подслушвайки разговора между принцесата и Оракула, чу как тя захапа стръвта. Независимо колко опасно беше за нея, тя щеше да последва баща си долу до Земите на сенките, точно както бе предвидил господарят му.
За Автомедонт се отваряше съвсем малка възможност. Можеше да нанесе удар само след като тя създаде портал, но преди да слезе. Ако не я ужилеше тогава, талисманът на богинята, който винаги носеше на шията си, щеше да попречи на всяко проникване. По-лошо — тя щеше да е в състояние да го омаломощи с мълнията си за достатъчно време, за да отлети. Беше уязвима само за миг — студът на Празнината беше знакът — а после той разполагаше с частица от секундата, за да действа.
Крачейки около външната страна на имението, Автомедонт се опита да долови във въздуха миризмата на някого от защитниците й. За щастие те бяха твърде заети в центъра на града. Автомедонт чу как Наследницата, истинската принцеса от легендата, отпрати помощничките си с любяща прегръдка и се отпусна в транса на съня, умственото състояние, от което предпочиташе да призове портала. Моментът беше настъпил.
Автомедонт скочи напред, като изби предната врата и хукна нагоре по стълбите на четири крака. Онази простосмъртна, майката, вдигна ръка да призове върху него проклятието на Хестия, но беше твърде бавна.
Прескачайки безценния Оракул, за да я пощади, Автомедонт блъсна двете красиви, но безполезни помощнички настрана. Разби вратата на любовника на трески, скочи върху леглото и обгърна главата на спящата принцеса в дясната си длан половин секунда преди тя да се спусне в Подземното царство, точно в момента, в който беше най-уязвима. Красивите й кехлибарени очи се отвориха рязко. От вътрешността на лявата си китка Автомедонт измъкна жилото си от обвивката му и прониза отпуснатата шия на Принцесата. Миглите й изпърхаха, а устните й потрепнаха, когато отровата му навлезе в кръвта й. Той чу писъци от коридора и от най-долния край на стълбите, но шумът нямаше значение. Той си беше получил плячката и никой от тях не беше и наполовина достатъчно силен, за да му попречи да си я вземе.
Принцесата притихна. Автомедонт я вдигна и изнесе парализираното й тяло от прозореца на любовника и отвъд острова.
Лукас гледаше как Хектор се превърна в размазано петно, потегляйки с бясна скорост да намери баща си, докато двамата с Орион останаха да помогнат на скупчена групичка ранени хора да се върнат на тротоара. Оформяше се пункт за разпределяне на пострадалите и хората, които живееха в района, излизаха от къщите си с вода, превръзки и комплекти за първа помощ, за да помогнат на ранените. Лукас и Орион бяха настояли Хектор да тръгне, но самите те трябваше да се възпрат, когато не можаха да пренебрегнат виковете за помощ.