Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Тя беше искрено изненадана, после вдигна рамене.
— Няма проблеми.
Върна се след минута или две с една дебела книга, прелисти я, намери регистъра, извъртя книгата към агента и почука с пръст по страницата.
„Илайджа Джон Уелс, дата на раждане 12 март 1962 година. Родители: Франк и Хелън Уелс. Роден в местната болница.“
— Отдавна ли живеете в Олбъни, Лаверн?
— Откакто се помня. Започнах работа в деня, в който завърших колежа. Известно време работих и в офиса на шерифа. Страааашна скука. Прехвърлих се оттам в Архивите преди година. Страааааашна скука.
— Случайно да познавате Франк и Хелън Уелс?
— Разбира се. Живеят на Оук Стрийт.
— Познавате ли децата им?
— Ама разбира се. Познавам ги още от деня, в който са родени.
— Тук ли са сега?
— Хейзъл отиде в Атланта, след като се дипломира. Франк Младши работи с баща си в една дърводелница.
— А Илайджа? И той ли е тук?
Тя го изгледа с любопитство.
— Мога да ви кажа точно къде е в този момент.
— Настина ли?
— Аха. Там си е от над тридесет години.
— Тук в града?
Тя кимна.
— Предлагам ви следното, господин ФБР: аз ви завеждам до Илайджа, а после вие ме завеждате на обяд.
— Звучи ми достатъчно честно.
Излязоха от сградата на съда и се качиха в колата. Тя му показваше къде да кара.
— Завийте тук — каза му тя, сочейки към един арковиден вход.
— Но това е гробището! — възкликна Харис.
— Аха. Минете отдясно, ето там.
Пътят криволичеше между одеяло от зелена трева и дъбове, покрай елегантни гробници, обкичени с мраморни ангели и кръстове.
— Спрете тук — каза тя накрая.
Слязоха от колата и тя го поведе през широката поляна до един голям надгробен камък. Отгоре с красиви букви пишеше „Уелс“, а отдолу бяха имената на Джеремая и Едит, и двамата починали в края на седемдесетте. До големия монумент имаше един по-малък.
Илайджа Уелс
Любим син на Франк и Мери.
Роден на 12 март 1962.
Повикан обратно в скута на Господ на 14 март 1962.
Почивай в мир, наш мъничък ангеле.
Илайджа Уелс бе починал два дни, след като се бе родил.
31.
Чикаго, 2 часът и 42 минути следобед, централно стандартно време
Вейл обичаше да казва, че всичко необходимо да се спечели дело по РИКО е половин дузина добри адвокати, къртовска работа, безсъние и мъничко късмет. В делото по Светилището този мъничко късмет изскочи буквално от нищото. Той започна, когато Наоми отговори на едно телефонно обаждане в офиса на специалния отряд.
— Обажда се агент от ФБР Алан Бъргър от офиса на Бюрото в Демойн. — Гласът бе на стара кримка. — Мога ли да говоря с господин Вейл, моля?
— Съжалявам, агент Бъргър, в момента той отсъства. Тук е Наоми Чанс, аз съм заместник-директор на специалната група. Мога ли да ви помогна?
— Вие ми кажете. Тук имам някаква откачалка, която се втурна в офиса ми преди половин час и настоява да се срещне с Мартин Вейл. Не иска да говори нито с мен, нито с който и да е от офиса ни, но казва, че ако Вейл търси информация за Светилището, той е точният човек.
— Кой е той?
— Казва се Ърнест Гондорф. От Канзас Сити. Може да е поредният балон, госпожице Чанс. Момъкът е прекарал нощта в местното изтрезвително. Блъснал колата си в едно дърво в градския парк. Кара нов „Файърбърд“ с монтанска регистрация, отседнал е в един скъп мотел и е имал четири бона в портфейла, когато са го прибрали след катастрофата.
— Интересно. Ще разговаря ли с някого от нас по телефона?
— Казва, че иска да говори с Вейл на четири очи. Поканих го да ни освободи от присъствието си, но не иска и да чуе. Явно е изплашен, и то доста, но се пише корав.
— Изплашен?
— Казва, че иска защита. И че онзи Енгстрьом бил пуснал награда за главата му.
— Ще изчакате ли минутка, Алан? — И тя го включи на изчакване. В офиса бяха само Парвър и Файърстоун. Тя им обясни ситуацията.
— Какво ще кажеш, Сам? Искаш ли да изиграеш ролята на Вейл и да чуеш този момък?
— Разбира се.
Наоми се върна към Бъргър и попита:
— Наблизо ли е?