Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— О, не, сър. От Джорджия съм.
— Да не ме бъзикаш нещо? Щото и аз съм оттам. Откъде по-точно?
— Едно малко градче, Енигма, точно до Тифтън.
— Ти да не си биеш майтап с мен? Аз съм от остров Сейнт Саймънс. Знаеш ли го къде е?
— О, да! Хубаво място.
— Е, беше, преди лешоядите да го връхлетят, да осекат дърветата и да го застелят целия с бетон. Сега съм в Савана.
— И така, разкажи ни за брат Авраам, Мордохай — каза Демей.
— Спомняте ли си онзи евангелист, брат Трансгресор?
— Не мога да кажа, че си го спомням — каза Ейкън.
— Нещо май ми проблясва — каза Демей. — Дето си играеше със змии, нали? Слепец.
Мордохай кимна.
— Точно така. Авраам е брат Трансгресор.
— Сляп ли е? — попита Ейкън.
— Да, сър. Затова го возя. Бяхме партньори. Нещата ни вървяха добре. Искам да кажа, бяхме в Небраска, оттам потеглихме към Оклахома, събирахме по неколкостотин души на вечер. В Омаха не можеха да се съберат под палатката. Събирахме по няколко хиляди долара. Аз карах и уреждах бизнеса, а той се занимаваше с проповедите.
— И какво стана?
— Дяволската му милиция ни се изтърси на главата една вечер и му направи предложение. Той винаги беше малко потаен. Например не даваше на никого да го снима. Ненавиждаше пресата. Не знам защо. Ако беше започнал да дава интервюта, щеше да стане най-великият. След нас щяха да се влачат по десетина фургона с хора от телевизиите.
— Как така Светилището прояви интерес към него? — попита Ейкън.
— Онази нощ, когато дойдоха да го видят, той изнесе страхотна служба. Каза да се борели срещу правителството — не искам да ви обидя, — да не плащат данъците и така нататък.
— Кой дойде тогава? Енгстрьом ли?
— Не, сър, бяха двама плюс сержантът, който ги караше.
— Истински сержант ли?
— От милицията.
— Кои бяха другите двама?
— Полковник Шрак, казват му Черния Боби. И някакъв бизнесмен, който имал радиостанция, но не мога да си спомня името му. Не съм го виждал оттогава. Направиха прекалено добра оферта на брат Т, за да я откаже.
— Каква оферта?
— Пари. Хубаво място за живеене. Голяма публика. И те, такова… — Мордохай спря и отново избърса устата си.
— Какво?
— Те, такова, не обърнаха никакво внимание на слабостта му.
— Каква слабост?
— Той обича госпожици. Млади госпожици.
— Колко млади?
— Нали знаете, четиринадесет-петнадесетгодишни.
— Господи! — възкликна Демей.
— Дето бягат от домовете си. Той ги миропомазва и после те го следват.
— Миропомазва ги? — намръщи се Ейкън. — Там, откъдето идваме, му казват изнасилване, Мордохай. Изнасилване и призиви за бунт срещу правителството. И ти като едното нищо можеш да се окажеш съучастник във всичко това.
— Никога не съм правил такива неща. Не съм ходил да му търся момичета. Опитвах се да го вразумявам, но той изобщо не ме слушаше.
— Защо не ни кажеш къде точно горе в планината се намира, Мордохай? — каза Демей.
— Ама те ще ме убият! Вероятно и без това ще ме убият, че съм си тръгнал, но да ви кажа истината, те са по-луди от всички, които съм виждал.
— Сега вече си под закрилата на закона, Мордохай. Никой няма да те убие.
— Има ли при него млади момичета? Горе в планината, искам да кажа? — попита Ейкън.
Мордохай кимна.
— Къде?
— Там горе имат бункер, дълбоко в планината. Никога не съм бил там, само разузнавателната част ходи горе.
— Разузнавателната част?
— Да, тия, дето планират всичко. Това е редовен команден пункт, доколкото разбирам от онова, което съм чул. Имат си и система за радиовръзка. Там е мястото, където Т си прави записите на проповедите.
— Как му е истинското име?
— О, Господи…
— Ти вече каза доста, Мордохай. Да не искаш да се откажеш точно сега?
— Аз му оправях данъчните декларации, когато пътувахме, оправях му социалните осигуровки.
— Името му — настоя Ейкън.
— Илайджа Уелс.
— Откъде е?
— Олбъни, Джорджия.
— Ще се обадя на Айзък — каза Ейкън на Демей. — Ще задържим автомобила и ще го изследваме за отпечатъци от пръсти. Ти карай в града, Мордохай ще дойде с мен.