Владетелят на Ада

— Тези двамата са единствените, останали неидентифицирани. Този отляво е Оскар Дженингс. А този — Уейн Туни.

— Значи Оз е Оскар? — попита Хардистан.

— Не е задължително. Изслушайте ме за минутка. — Латимор им предаде разговора си с Граймс. — Последното нещо, което ми каза на прощаване, беше: „Това, което е, не съществува. А това, което не е, съществува.“ Моето предположение бе, че нашият стрелец е бил Оскар Дженингс, защото Джордан го споменава при интервюто, което дава на Марти в Гроба. Така че се вдигнах във Вашингтон и проверих погребалните архиви. Туни е вписан като загинал в акция. Дженингс не е.

— Значи Оз е стрелецът.

— Не. Това, което е, не съществува. Туни не е на стената със списъка на загиналите във Виетнам. Минах и хвърлих поглед. Можете ли да предположите кой е?

— Дженингс — каза Вейл.

— Правилно. Аз мисля, че регистрите са били подправени дълго след войната. Вижте, Дженингс е от Милуоки. Израснал е в дом с настойници, постъпил е в армията, когато е бил на осемнадесет години. Не е имал близки приятели или роднини. Туни е бил от Ню Йорк. Майка му и баща му са мъртви, няма братя и сестри. Мисля, че ЦРУ или някоя друга институция са наели Туни преди да го върнат обратно. След като Дженингс е бил убит, той е бил върнат в ковчега на Уейн Туни. Но когато са събирали имената за мемориала, регистрите в погребалната служба още не са били подправени. Това имаше пред-вид Граймс, когато ми каза онази фраза за съществуването. Дженингс не е изчезнал по време на акция, а Туни е бил погребан от родителите си. Стрелецът е Уейн Туни.

— Той посочи снимката. — Ето този.

— Звучи ми съвсем фантастично — каза Хардистан.

— Не съм съгласен — каза Файърстоун. — Единият от тях е вписан като мъртъв от погребалната служба, а другият е вписан като убит на виетнамската стена. Едното от двете трябва да е погрешно.

— Това, което е, не съществува… — каза Латимор, без да довърши.

— Свършил си отлична работа — похвали го Вейл. — Но няма да ни е от особена полза, ако не успеем да постигнем поне някаква идентификация.

— Ще ни е от полза, ако господин Хардистан вземе тази снимка и накара художниците си да състарят хората с двайсет и пет години и да направят шест различни пози. С коса, плешив, с брада, без брада, със слънчеви очила и обикновена. Дайте я на WWN — те ще я показват всеки час. После я дайте и на телевизионните мрежи навреме за новините в шест часа, а на следващия ден можете да продължите с вестниците. Все някой ще го разпознае.

— Ще ни се обаждат хиляди кукуригалници.

— Не е задължително. Когато се излъчва „Най-търсените престъпници в Америка“ със снимките в едър план, фалшивите обаждания не са чак толкова много. Между другото по този начин се залавят голяма част от търсените престъпници.