Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Слушайте, Гондорф, прелетяхме толкова път дотук по ваша молба. Нали искате да ви помогнем? Тогава спрете да се държите като идиот и започнете да говорите или си тръгваме, а вие изхвърчате навън, а там вече могат да ви пръснат черепа, щом толкова не ви е грижа за него.
— Чакай бе, чакай — завика панически той.
— Записваме това интервю на видео. Сигурна съм, че нямате нищо против.
— Ами аз…
— Ще започнем с името ви, адреса, възрастта, знаете как е редът, сигурна съм.
— Никога досега не съм бил арестуван, всичко това е ново за мен. Искам да кажа, не съм престъпник, да знаете. Веднъж само се натрясках, но нищо повече.
— Откъде сте, Ърни? Мога ли да ви казвам Ърни?
— Всички ми викат така.
— И така, ние сме тук. Разкажете ни малко за себе си и после ни кажете за какво ни извикахте.
Той сви рамене и завъртя глава.
— Вие сте онези, които се интересуват от милициите, нали?
— Възможно е — отвърна тя. — Нека да чуем какво имате да кажете.
— Казвам се Ърни Гондорф. На тридесет и седем години съм. Карах стари отремонтирани автомобили, две години, обикалях цялата южна част на страната. Уинстън — Сейлъм, Дейтона, Атланта. Всичко беше наред, докато един ден не ми гръмна двигателят и се завъртях на шосе 500 до Дейтона. Гари Бърел беше точно зад мен, заби се в задницата ми, блъсна се в предпазната ограда и автомобилът му се претърколи през половината щат, та чак до моргата. Всички казаха, че съм бил изгубил контрола над управлението, че било моя вина и все в тоя дух. Загубих си работата, загубих си колата, и оттогава вече не съм онзи веселяк, който бях.
— Кога беше това?
— Преди две години.
— Тук в града ли живеете, Ърни?
— Аха. Но инак обикалям много.
— С какво се занимавате сега?
Гондорф се приведе над масата.
— Никога не съм бил в армията, нито съм бил арестуван — произнесе той със смъртно сериозен глас.
— Това ли ви е кариерата?
— Искам да кажа, че отпечатъците от пръстите ми ги няма никъде, или поне беше така до снощи.
Парвър се втренчи в него, но не коментира думите му. Знаеше кога е най-подходящият момент да се намеси.
— Искам да кажа — повтори Гондорф, — че до снощи никъде не са ми вземали отпечатъци. Нито пък са ми записвали името.
— Но полицаите снощи ви взеха отпечатъци, нали?
— Да, направиха го. Снощи, когато ме окафезиха.
— Когато правеха доклада за произшествието ли?
— Да.
— И така, вие твърдите — ако греша някъде, поправете ме — че някъде в миналото сте оставили отпечатъци от пръсти, където не е трябвало да го правите, така ли?
— Не тук.
— Добре, къде тогава?
— В Сиатъл.
— Във Вашингтон ли? Онзи Сиатъл?
— Аз знам само един.
— Има и друг Сиатъл, в Мейн.
— О, не знаех.
— Значи са открили отпечатъците ви в Сиатъл, Вашингтон.
— Но не са свързани с името ми. Открили са няколко отпечатъци, нали разбирате, но нямат представа чии са.
— И?
— Снощи ме лепнаха за това произшествие, фотографираха ме и ми взеха отпечатъци от пръстите. Ако сега направят проверка в Сиатъл, ще ги сверят и ще ми го нахлузят и за онзи случай.
— Какъв онзи случай?
— Онзи случай в Сиатъл.
— И какъв беше онзи случай, Ърни?
— Вижте, преди да продължим… искам да кажа, ако ви кажа, каквото знам, искам имунитет.
— Имунитет срещу какво?
— Срещу онова събитие.
— Как мога да го направя, Ърни? Нямам никаква представа за какво става дума.
— Ако ви интересува движението на милициите, аз съм точно този, който ви трябва.
— Добре. Ако ни кажете нещо действително от полза, ще се радвам да се споразумеем за някои неща. Можете да разчитате на думата ми. Сам Файърстоун е съдия-изпълнител. Той ще ви охранява.
Гондорф вдигна нервно рамене, огледа се и избърса устата си с ръка.
— Звучи ми доста мъгляво.
— Вие сте този, който звучи мъгляво, Ърни.
— Искам да ме вкарате в програмата за защита на свидетелите.
— Това струва много скъпо.
— Историята ми също.
— Вижте, Ърни, на мен ми се струва, че искате да ме убедите, че имате нещо ценно за казване, само за да можете да отървете въжето заради нещо друго.