Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Но кои са все пак тези хора, Ърни?
— Вие се интересувате от милициите, нали така?
— Вие сте осъществили обир на бронирана кола с членове на милицията?
— Шшшшшшт! Тихо!
— Коя милиция?
— Да сте чували някога за дивизията „Захария“? Наричат се Светилището на Бога? А? Те ви интересуват, нали? Видях го по WWN.
— Слушам ви внимателно.
Гондорф бавно кимна.
— Делът ми беше десет процента от плячката. Това беше предварително уговорена работа с участието на вътрешен човек. Имам предвид, че ние предварително знаехме, че ударът ще бъде за няколко милиона. След като всичко свърши, се върнахме в Монтана с парите. Всички бяхме малко не на себе си, с толкова много пари. Прибрахме се с четири различни коли, във всяка имаше повече от милион. Карахме като костенурки по целия път на връщане. Когато стигнахме Монтана, шефът на операцията ми дава двайсет и пет бона и ми казва, че останалото го инвестирали на мое име в дивизията. В шибаната им дивизия. Очаквали от мен да окажа подкрепа и да се върна да се обучавам при тях. Били голяма работа. Щели сме да направим и други удари. А междувременно, що не бъда патриот за свободата? Патриотизъм за четиристотин бона? Как не, да ми цунат гъза. Сякаш съм умирал да се включа в библейската им пасмина.
— Този човек, организаторът, има ли име?
— Споразумяхме ли се?
— Може би. Каза ли ви организаторът как се канят да инвестират онези пари на ваше име?
— Не беше необходимо. Оръжия, експлозиви, муниции. Оборудване. Сиреч да ги използват за обучение, летни биваци, такива лайна.
— Току-що споменахте, че очаквали от вас да се върнете в обучението. Да не сте тренирали за обира?
— Да не се занасяте? То си беше чиста военна операция. Нито първата, нито последната. Бяха направили макети в естествена големина на камиона и на всичко останало. Прекарахме две седмици в шибаните им монтански планини. Тренировки по оцеляване и разучаване на бронираните коли до последния болт. Планът беше да направим четири или пет такива удара. Само че плячката беше толкова голяма, че всички страшно се възбудиха и искаха да се върнем в Монтана, да оставим плячката и да го отпразнуваме. Убийствата обаче не влизаха в плана.
— Убийствата? Какво искате да кажете? Колко души бяха убити?
— Бяха, такова… четирима.
— Вие сте ограбили бронирана кола на компанията „Пасифик“ — обади се Файърстоун.
— Значи сте чули за това, а?
— Ние сме на страната на закона, Ърни. Как можем да пропуснем обир на бронирана кола, възлизащ на четири милиона долара? Това беше на първите страници на вестниците. При това с четирима убити.
— Те не успяха да открият нищо. Преди обед вече бяхме напуснали щата. Само че ако сега направят повторна проверка на онези отпечатъци, с мен е свършено.
— Не е лъжа.
— Онези отпечатъци не ми излизат от ума още от обира. И снощи излизам, напивам се до козирката и накрая блъскам едно дърво в градския парк. Не си спомням нищо до момента, когато се събудих в изтрезвителното. Пръстите ми още бяха черни от мастилото. Господи, сърцето ми направо спря!
— И това стана тази сутрин?
Гондорф кимна.
— Не сте си губили времето.
— Реших, че ако ви се обадя, ще е по-добре, отколкото вие да ме намерите.
— Разумна мисъл.
— Гледах по новините Вейл. Много им се е наточил на милициите.
— Познавате ли генерал Енгстрьом?
— Срещал съм го. Говори много. Мисли си, че той е написал Библията.
— Чувала съм това.
— И така… госпожице Парвър, можете ли да направите нещо за мен?
— Зависи от онова, което вие ще направите за мен.
— Мога да разоблича цялата им банда.
— Ще ви се наложи да давате показания пред съда, ако успеем да докараме делото дотам. Съгласни ли сте да се изправите пред съда?
— Че защо не, по дяволите? Така съм затънал, че нямам какво да губя. В мига, в който духнах, вече са ме сложили в списъка си. Нали знаят, че съм бесен, дето ме прецакаха така мръсно с дела ми.
— Какво стана с четирите милиона?
— Нямам представа. Искам да кажа, не съм от тези, на които докладват тия неща.
— Когато се прибрахте след обира в Монтана, какво стана с парите?
— Прибрахме се направо във форта. Събрахме се там, отнесохме плячката в една от сградите, а оттам ни закараха в столовата да хапнем. Тогава ми дадоха двайсет и петте бона.