Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Доста работливи копелета, а?
— Те са на месечен бивак. Обикновено се събират в петък и заминават в неделя. Започнаха да се събират преди два дни. Ако в понеделник не си отидат по домовете, вече става страшно.
— А Енгстрьом го знае — каза Джеймс.
— Има си хас!
Пенингтън отвори една кутия върху бюрото си и извади две кубински пури. Отряза краищата и на двете, връчи едната на Джеймс и ги запали със златна запалка „Зипо“ специална изработка. Седнаха на дивана.
— Ако Енгстрьом планира да остане така — продължи Пенингтън, — нещата стават зловещи. Те могат да изпращат терористични отреди нощем, да всяват хаос и след няколко дни да си ги прибират.
— Имаш ли някакви законови положения, които да ти развързват ръцете срещу тях?
— Вейл работи върху това. Вече е свършил доста работа, а пое задачата едва преди три седмици.
— Това случай по РИКО ли е?
— Да. Но може да ни отнеме и месеци.
Джеймс изпусна дим от пурата си, втренчи се в очите на Пенингтън и каза:
— Какво си намислил, Лари?
— Какво мислиш, че ще ни струва да ги елиминираме?
— Много жертви и от двете страни, ако те са наистина толкова добре подготвени, както си мисля.
— Какво ще кажеш за блокада?
— Пфу! — изрази отвращението си Джеймс. — Продължителна и отегчителна обсада, свързана с ангажирането на голям брой бойни части. Ще ни струва цяло състояние.
— Това е като рак, Джеси. Един голям тумор там пуска своите метастази, докато през това време данъкоплатците броят похарчените долари. — Той се поколеба, после добави: — Какво ще кажеш за превантивен удар?
— Мислиш да използваш армията ли?
Пенингтън не отговори. Само пафна с пурата си и издуха пушека към тавана.
— Не можеш да го направиш, Лари.
— От една година използваме армията на южната ни граница.
— Срещу нелегални мексикански емигранти. Ония момчета в Монтана са американски поданици.
— Ако предположим, че обявят война на Съединените щати?
— Аз съм военен човек, Лари. Не мога да взема решение по въпроса. Какво казва генералният прокурор?
— Не съм обсъждал проблема с никого, освен с теб. Ако предположим, че атакуват първи? Там имаме два хеликоптера „Найтхоук“. Ако решат да свалят единия?
— Направо ще ми се вдигне кръвното. Но не знам дали това няма да е провокация, която да предизвика нападение върху неколкостотин американски граждани. Мислил ли си за обществената реакция?
— Разбира се. Не знам как ще изплувам, ако започнат да създават неприятности.
— Не съм специалист и в тази област. Мисля, че трябва да поговориш с някоя от онези новоизлюпени фирми за пъблик рилейшънс в Ню Йорк.
— Говоря с теб, Джеси. Искам да ми направиш услуга.
— Разбира се.
— Разработи ми план за атака, оценка на загубите в жива сила, знаеш си работата. Просто за да знам какви са ми вариантите. Разбира се, това си остава само между мен и теб.
— Между теб и мен.
Пенингтън кимна.
— Ще трябва да се консултирам с някои от хората си. Със Страйкър, шефа на рейнджърите, Джо Рингер от специалните части и с Норис от тиловото обезпечение.
— Кажи им, че това е учение на карта. Дай му максимална секретност. Те работят за теб, Джеси.
— Те работят за теб, господин президент. Ти си техният главнокомандващ. Колко скоро го искаш готово?
— Днес е четвъртък. Как ти звучи неделя?
Олбъни, Джорджия, четвъртък, 11 часът и 46 минути, източно стандартно време
— Просто ми казвайте Лаверн — изрече тя с широка усмивка. Беше розовобузеста, палуваща жена около четиридесетте и изобщо не се впечатли от документите му за самоличност от ФБР. Казваше се Бъди Харис и бе прелетял до Олбъни от Атланта.
— Добре, аз съм Бъди, Лаверн. Можете ли да ми помогнете?
— С огромно удоволствие — каза тя — Тук ли ще прекарате нощта? Мога да ви заведа в най-добрата бира-скара в Южна Джорджия.
— Съжалявам, трябва да хвана самолета в два.
— Тогава един обяд?
— Ами… да, може.
— Добре, агент Харис, какво искате да научите?
— Търся свидетелството за раждане на един човек на име Илайджа Уелс. Просто искам да му хвърля едно око.