Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Господи, вие обърнахте нещата с главата надолу!
— Както вече ви казах, това е най-многото, което мога да ви обещая, докато не науча повече.
— Ами… може би… може би е честно. Може би.
— Ърни, никой не може да вземе нещо, без даде нещо в замяна. Така стоят нещата.
— Значи аз давам, а вие вземате, хе-хе!
Парвър не му отговори. Само го гледаше и мълчеше.
— Е какво пък, по дяволите. — Гондорф отново повдигна рамене. — Искам просто да разберете, че това нещо може да ме убие.
Парвър мълчаливо чакаше.
— Искам да кажа, че няма и съмнение за това, разбирате ли? Само фактът, че съм тук и говоря, е достатъчен, за да ми пръснат черепа.
— Впечатлена съм от този факт. Можем ли най-сетне да говорим за това ваше събитие?
— Беше въоръжен грабеж.
— Въоръжен грабеж? Какво сте ограбили? Да не е бил някой магазин за алкохолни напитки? И после цяла нощ сте пирували, така ли?
Гондорф се огледа и отново понижи глас.
— Бронирана кола. Ударът беше повече от четири милиона.
Парвър беше зашеметена.
— О! Добре… значи въоръжен грабеж, така ли?
— Има и по-лошо.
— Колко по-лошо?
— Един пазач беше прострелян.
— Колко лошо?
— Най-лошото — Гондорф отново завъртя глава из стаята. — Това ме прави нещо като съучастник или нещо такова, нали?
— Нещо такова. Предполагам, че не вие сте натиснали спусъка?
Гондорф трескаво завъртя глава.
— Аз съм крадец. Не съм убивал никого.
— Кога беше това?
— Преди два месеца.
— Сега нека повторя онова, което разбрах от вас до този момент. Преди два месеца вие сте били замесен в нападение и обир на брониран автомобил, превозващ четири милиона долара, в Сиатъл, Вашингтон, при който един от извършителите е убил пазач. А вие сте оставили някакви отпечатъци. Така ли е?
Гондорф нервно кимна.
— Всички носехме найлонови ръкавици — дето ги носят докторите — и аз разпрах моята. Някъде съм я закачил и тя се разпрала, но отначало не го разбрах, а когато се усетих, вече беше прекалено късно да се връщам и да изтривам отпечатъците си. Аз, такова, разсъдих, че ги няма никъде регистрирани, така че няма за какво да се тревожа.
— А сега вече сте регистриран и имате за какво да се тревожите, така ли?
— Да.
— Защо ми разказвате всичко това, Ърни?
Гондорф за пореден път обърса устата си. По челото му избиха ситни капчици пот.
— Лишиха ме от дяла ми — каза накрая той.
— Как стана това?
— Прецакаха ме.
— Кои?
— Хората, с които го направихме. Бяхме се уговорили за десет процента на човек. Четиристотин хиляди долара, както и да го погледнеш. Хвърлиха ми само двайсет и пет бона, а останалото го инвестирали на мое име. Двадесет и пет кирливи бона за работа на стойност четири милиона.
— Колко други бяха замесени?
— Пет. Петима с човека, който го замисли. Той не участваше, той, такова… само го организира.
— Работили ли сте с някого от тези хора и по-рано?
— Само с един. Той ме включи в тази работа.
— Значи сте участвали и в друг въоръжен грабеж?
Гондорф кимна.
— Първият беше в Модесто. В Калифорния.
— Знам къде е.
— Мислех си да не би да има и някое друго Модесто.
— Доколкото ми е известно, няма.
— Там не беше чак толкова голям удар. Двеста и петдесет бона. Не си струваше труда.
— Какво правихте вие? Каква ви беше работата?
— Аз бях шофьорът. Аз съм страхотен шофьор.
— Снощи не сте били такъв.
— Браво, право куме, та в очи. Едно на нула за вас — изсмя се Гондорф.
— И така, вие искате да издадете тези петима души в замяна на сделка?
— Има и още нещо.
— Какво по-точно?
— Казах ви. Искам да ме включите в програмата за защита на свидетелите.
Парвър го изгледа за момент.
— Това е малко по-трудно, отколкото…
— Вие не разбирате, госпожице Парвър — прекъсна я Гондорф. На лицето му беше изписан искрен страх. — Аз съм вече отписан само с присъствието си тук, в офиса на ФБР. Трябва да ме скриете. Тези хора са навсякъде. На-вся-къ-де. Някой от тях може да стои от другата страна на вратата в този момент.