Повелителят на сребърния лък

- Ето! Взех лъка! Успокой се, малката. Никой няма да те нарани.

- Не - съгласи се Касандра с въздишка. - Мен никой няма да ме нарани.

Андромаха протегна свободната си ръка и пое дланта на момиченцето.

- Нека слезем долу да послушаме жрицата. Казват, че била много скучна. После двете ще седнем под звездите и ще си поговорим.

- Хеликаон идва за теб - каза Касандра, докато вървяха, хванати, по широкия коридор към общата зала на женските покои.

- А защо му е да го прави? - попита Андромаха.

- Защото те обича - отвърна детето. - Но ти го знаеш, нали?

Тя въздъхна.

- Хеликаон е в Дардания.

Касандра поклати глава.

- Той яздеше златен кон през улиците. Изплашен е за теб. Знае, че кръвта идва. Дебелият му е казал. - Внезапно момиченцето започна да плаче. Андромаха постави лъка на един диван, разположен до стената на коридора, и седна, притегляйки Касандра към себе си. Прегърна я и целуна тъмната й коса, за да я успокой. Бе чувала много истории за странното дете и знаеше, че нищо, което каже, не можеше да разруши илюзиите й. Затова просто зачака сълзите да отминат, като я притискаше плътно до себе си.

Поседяха така известно време.

- Не искам да виждам толкова много - каза Касандра, отдръпна се и седна с гръб към стената. - Мразя това. Понякога не мога да различа сега от после.

- Това тук е сега - отвърна Андромаха. - Двете с теб седим тук.

- Двете с теб - повтори детето. После огледа коридора. - Погледни натам. Какво виждаш?

- Виждам гоблена на стената. Много красива бродерия.

- Не! Пред него.

- Коридора?

Раменете на Касандра се отпуснаха. Андромаха я видя да се усмихва на нищото, а после момиченцето махна с ръка.

- А ти какво виждаш? - попита я жената.

- Няма значение. Делфините ми казаха, че морето се променя. Изплашени са. И аз съм изплашена. Всичко се променя, Андромаха.

- Защо каза, че Хеликаон ме обича? Заради нещо, което е казал ли?

Касандра се усмихна срамежливо.

- Аз го обичам. Преди го гледах как спи. Хеликаон е в сега. Той е Повелителят на сребърния лък.

- Мислиш, че той е Аполон?

- Не, глупаче! Хеликаон е Хеликаон.

Андромаха се усмихна на детето.

- Не разбирам.

- Никой не разбира. Е, или поне никой, който чувства дъжда или горещината на слънцето.

- Това не значи ли всички?

- Трябва да вървим! Дръж лъка си в готовност. Трябва да спасим Лаодика и да я отведем до щитоносеца.

Андромаха не можеше да измисли какво повече да каже на това странно дете, затова двете закрачиха в тишината към залата за ритуали.

Там вече имаше около двадесетина жени, облечени с широки рокли и накичени с бижута от злато и сребро. Сред тях се движеха слуги, а върху подносите в ръцете им имаше златни чаши, пълни с вино. Андромаха видя Лаодика и й помаха. До огромните двойни врати стоеше висока среброкоса жена, която носеше малък церемониален шлем от чисто злато.

- Това е жрицата - прошепна Касандра. - Не я обичам. Предсказанията и са фалшиви.

- Ако е така, хората сигурно щяха да го осъзнаят, когато не се сбъднат - отбеляза Андромаха.