Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Някои от тракийците се бяха хвърлили към портите, за да ги отворят наново. Двадесетината орли от вътрешната страна пък бутаха да ги затворят. Хеликаон се шмугна между двете групи и преряза гърлото на един рус войн, а после заби левия си меч във врата на втори. Атаката му бе внезапна, а оръжията му летяха, за да режат, пронизват и осакатяват. Част от войниците се опитаха да го хванат едновременно, други пък искаха да се измъкнат от мелето, ужасени от скоростта на ударите му. Няколко меча се удариха в бронята му, а едно хвърлено копие отскочи от шлема му.
Вече се намираше точно сред тях. В краката му лежаха тела, а мечовете му блестяха при всяко движение. Но дори и в опиянението от битката той осъзна, че е стигнал твърде далеч. Сега враговете бяха навсякъде около него и не след дълго щяха да го поразят в гръб или да го повалят на земята. В същия миг, в който си го помисли, един едър тракиец скочи върху него и удари бронята му с рамо. Докато падаше, Хеликаон би меч в бузата на мъжа. Нечия ръка го хвана и го задържа в крака. Видя до себе си Аргуриос. Един войник метна копието си срещу микенеца, но той се отдръпна и уби хвърлилия го със свиреп удар, който разби черепа му.
- Избийте ги до един! - изрева Аргуриос с властен глас.
Неколцина от орлите на Приам се хвърлиха в битката - високи и силни мъже с широки рамене. Те бяха тежко бронирани с огромни бронзови щитове, така че атаката им бързо проби тракийските редици. Врагът се отдръпна, за да се прегрупира.
Хеликаон понечи да тръгне след тях.
- Не сега! - извика Аргуриос и го хвана отново. - Обратно към портите!
Червената мъгла на битката се разнесе и Хеликаон се затича с другите. Тракийците твърде късно осъзнаха какво става и се втурнаха да ги преследват.
Хеликаон мина последен през затварящите се порти. В мига, в който се затръшнаха зад гърба му, Полидорус и един друг войник поставиха дългото дървено резе на мястото му.
Сега от двореца излизаха хора.
- Въоръжете се с лъкове! - изкрещя Хеликаон на войниците. - Качете се на стените. Ще дойдат още. - После се обърна към Аргуриос и каза: - Благодаря ти.
- Там имаше само петдесетина - отвърна микенецът. - Сигурно това е първата вълна. Колко са общо тракийците?
- Хиляда.
- А казваш, че има и микенци?
- Такива сведения получих.
- Мисля, че ги видях. Четири галери се приближаваха към брега, докато идвах. Поне двеста войни. Може би и повече. Мислех, че са троянци.
Цар Приам си проби път през тълпата.
- Какво, в името на Хадес, става тук? - обърна се той към Хеликаон. Дъхът му вонеше на неразредено вино и краката му не бяха съвсем стабилни.
- Предателство - отвърна Хеликаон. - Тракийците на Агатон имат заповед да убият всички в двореца. А точно в момента още двеста микенски войни се приближават насам.
Приам потърка очите си и си пое дълбоко дъх.
- Това е лудост - каза той. - Един отряд тракийци? Щом другите гарнизони чуят, ще дойдат с хиляди. А и вече се мръкна. Великите порти са затворени. Микенците няма да бъдат пуснати.
- Грешиш, царю - каза Хеликаон. - Войниците на Скейската порта имат заповед да ги пуснат и да затворят след тях. Другите войски няма да получат достъп. Орлите тук са единствените ти верни хора в Горния град. Сами сме.
За момент Приам не каза нищо, а после се завъртя към най-близкия орел.
- Донеси ми бронята - нареди той. После отново се завъртя към Хеликаон и каза: - Ще ги удържим. И в името на боговете, ще им покажем каква цена се плаща за предателство.
- Няма да удържиш тези стени дълго - каза Аргуриос. - Не са достатъчно високи, а ти нямаш достатъчно мъже. Дори в момента те сигурно вече търсят стълби, каруци и греди… всичко, което ще им помогне да прескочат укрепленията.
- Познавам ли те? - сопна се Приам, примижавайки на светлината на фенерите.
- Аз съм Аргуриос, царю Приам.
- Онзи Аргуриос?
- Същият.
- И ти се биеш за мен?
- Така се оказва, да.
Пияният цар внезапно се разсмя, но в смеха му нямаше веселие.
- Отнеха ми Хектор. Брат му ме иска мъртъв, а градът ми е подложен на атака. А ето, че сега един микенски герой идва да ми помогне. - Той се намръщи. - О, как само ме обичат боговете!
- Споделям чувствата ти - отвърна Аргуриос. - Никога не съм мечтал да се бия за Троя. Но можем да говорим за капризните богове и по друго време. Сега трябва да въоръжим всичките ти гости, с каквито оръжия могат да се намерят в двореца. Ще ни трябват стрелци на всеки балкон, който гледа към този двор. И така обаче шансовете ни са малки.
Приам му се усмихна студено.