Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Не мога да бъда нищо различно от това, което съм, господарю.
- Зная. Да се надяваме тогава, че и двамата ще живеем дълго, нали?
Атрей умря след две години. Сега Аргуриос разбираше точно какво е имал предвид. Агамемнон не беше като баща си. Той не искаше хора, които да му казват истината.
Ами Приам?
Съмняваше се.
Спря се за миг и погледна към смрачаващото се небе.
- През целия си живот не съм те молил за нищо, татко Зевс - каза той. - Но бъди с мен днес и ме води, за да не изгубя Лаодика.
В далечината изтътна гръмотевица. Аргуриос погледна обратно към морето. На фона н залязващото слънце видя четири галери с тъмни платна, които бавно се приближаваха към далечния плаж. Последните слънчеви лъчи се отразиха по ярките шлемове и щитове на войните на борда им.
Той продължи, опитвайки се да подреди в ума си рента към Приам.
Достигна откритото пространство пред портите и видя няколко скъпо облечени троянски благородници, които говореха с орлите на Приам. Явно имаше кавга.
- Това е недопустимо! - чу да вика някой. - Дори и кинжал? А как ще ядем? Или на пиршеството на Хектор ще има само супа?
Зад портала бяха разположени две дълги маси, покрити с мечове и кинжали.
- Съжалявам, господарю - каза един войник. - Заповедите са много строги. Никой не може да внася оръжие в мегарона. Но ще ви чакат тук на излизане.
Аргуриос разпозна в говорещия Полидорус, войникът, който бе вървял с него до плажа в деня, когато плува с Андромаха. Все така ядосан и мърморещ, гостът хвърли ножа си на масата и влезе. Тъй като светлината намаля твърде много, от двореца на царя излязоха слуги, които запалиха факли и ги разположиха по стените около портата. На пилоните до високите дворцови врати закачиха фенери.
Аргуриос изчака, докато и последният троянски благородник влезе, а после се приближи към Полидорус. Младият войник изглеждаше смутен, но му се усмихна, щом го позна.
- Ще се грижа внимателно за оръжието ти - каза той. - Това ли е мечът, който си използвал в Парта?
- Не. Онзи се счупи отдавна.
Точно тогава чуха трополене на конски копита. Един златен кон се приближи в галоп до портала. От гърба му скочи Хеликаон. Той носеше нагръдник и шлем, а зад раменете му се подаваха дръжките на два меча.
- Къде е офицерът на стражата? - извика той.
Един висок войник излезе от сенките отвъд портала.
- Аз съм Аранес, господарю. Трябва да оставиш оръжията си тук по заповед на принц Агатон.
- А ти трябва да затвориш дворцовите порти, Аранес - каза Хеликаон. - Има предатели, които искат да убият царя. Точно зад мен са. А идва и микенски отряд, който да им помогне. Точно в момента изтеглят корабите си на брега.
- Що за глупост? Да не си пиян?
- Изглеждам ли ти пиян? Принц Антифон е бил намушкан. Агатон е предател и тракийците му идват насам с намерение да убиват. А сега затвори портите или всички ще умрем.
Войникът поклати глава.
- Трябва да попитам висшестоящите. Наредено ни е да държим портите отворени.
Хеликаон постоя неподвижно за миг, а после пристъпи напред и внезапно удари мъжа в челюстта. Аранес се завъртя и падна по лице на земята. Неколцина от орлите се затичаха напред и извадиха мечове.
- Чуйте ме! - извика Хеликаон. - Смъртта идва. Съберете всички, които можете. И в името на боговете, затворете тези порти!
- Изпълнявайте! - извика им Полидорус и се втурна към първата порта. Аргуриос отиде с него и те бавно я затвориха. Останалите войници тръгнаха към втората.
В този миг едно копие се заби в дървото.
От мрака отвъд към тях се затичаха въоръжени мъже, надавайки бойни викове.
А портите бяха все още отворени.
Хеликаон се извъртя, щом копието изсвистя. Към портите тичаха тракийски войници. Някои държаха копия, а други - къси мечове. За част от секундата, с която разполагаше, той видя, че те имат леки кожени нагръдници и кръгли кожени шлемове. Нямаха щитове. Заля го ярост. Дори не бяха се върнали в казармите да си сложат брони, толкова уверени бяха в смъртоносната си мисия. Очакваха да срещнат само няколко орела и стотина невъоръжени мъже, скърбящи за умрял герой.
Хеликаон извади двата си двуостри меча от ножниците на гърба и се затича към струпаните на едно място тракийци. В ума му нямаше мисли за слава. Нямаше и мисли за смърт. Нямаше мисли за нищо, освен дивашко безразсъдно желание да отмъсти на тези предатели, да види как кръвта им да тече и да чуе ужасените им писъци.