Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Ще ги удържим, Аргуриос - измърмори Полидорус - цяла нощ, ако трябва.
- Няма да е цяла нощ. Ще ти обясня всичко, щом се върна.
Войникът се усмихна.
- Нещо, което да разказвам на децата си, когато пораснат, а? Че съм се бил до Аргуриос.
- Имаш деца?
- Още не. Но човек трябва да мисли в перспектива.
Микенецът слезе на бегом по стълбите до двора. Когато влезе в мегарона, видя, че всички врати, освен главните, са барикадирани. Приам седеше на трона си, облечен в изкусно изработена броня, украсена със злато и сребро. В ръцете си държеше шлем с висок гребен. Навсякъде наоколо имаше въоръжени мъже. Почти бяха оголили стените от щитове и копия. До царя стоеше принц Диос. Той не носеше броня, но имаше меч на колана си.
Аргуриос ги приближи и Приам вдигна поглед.
- Кучетата избягаха ли? - попита той, вече трезвен, Въпреки че очите му бяха зачервени и уморени.
- Не, царю. Събират стълби. Ще дойдат скоро. Трябват ни стрелци на външния балкон над вратите. Тридесет ще ни стигнат. Ще нареди на мъжете по стените да отстъпят до мегарона, когато започне истинската атака.
- А кой си ти, че да раздаваш заповеди? - попита рязко Диос, а очите му заблестяха гневно.
- Той е Аргуриос - каза Приам спокойно. - И се бие на моя страна.
- Трябва да извадим всички на външните стени - възкликна раздразнено принцът. - Можем да ги удържим.
- Ти какво мислиш, Аргуриос? - попита царят.
- Ако имахме триста мъже, бих се съгласил с принц Диос. Но при толкова малко рискуваме да ни обкръжат. Ако минат зад нас, ще ни нарежат на парчета. Трябва да имаме път за отстъпление, който да издържи възможно най-дълго. Планът ми е да удържим стената за първата атака, а после тихо да отстъпим. Когато дойдат отново, ще ги ударим със залпове от стрелците на балкона.
- А после барикадираме вратите? - попита Приам.
- Не, царю. Оставяме ги отворени.
Приам се изненада.
- Обясни ми тази стратегия!
- Врагът може да ни достигане по много начини. През вратата към дворцовите градини, например. Или ако донесат стълби и се изкачат до балкона. Могат да минат и отзад. А ние искаме да ни атакуват там, където сме най-силни. Те няма да са в състояние да устоят на поканата на отворените врати. Ще бъдат привлечени като мухи на конско лайно и ще ги задържим там. Поне докато пристигнат микенците.
- В името на фуриите, татко, как можеш да му вярващ? - извика Диос. - Той също е микенец.
Аргуриос си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
- Така е, принце. Повярвай ми, в момента ми се ще да бях навсякъде другаде, но не и тук. Ако микенците успеят, аз ще бъда убит заедно с всички вас. Имаме много малко време за подготовка и никакво за лични вражди.
Той се обърна към царя.
- Ако имаш по-добър човек от мен, който да оглави защитата, посочи го, за да се отдръпна и да се бия, където ми кажат.
- Аз съм царят - отвърна Приам студено. - Сам ще си оглавя защитата. Да не ме мислиш за слабак? Някаква антика, неспособна да вдигне меч?
- Изобщо не поставям под съмнение силата и уменията ти - каза Аргуриос. - Но ако аз бях начело на нападателите, бих се молил на всички богове да постъпиш именно така. Ако ти умреш, те печелят. Всички до един ще се опитват да те убият. Бронята ти блести като слънцето и всяка атака ще се насочи към теб. Всяка стрела, копие и меч ще те търсят. Мъжете ти ще се бият смело… но само докато има цар, за който да го правят.
В този момент Хеликаон влезе в мегарона и застана до Диос.
- Блокирахме задните входове - каза той, - но няма да издържат дълго. Какви са заповедите ти?
Приам помълча за известно време.
- Аргуриос ме съветва да се оттегля от битката. Какво ще кажеш ти?
- Добър съвет. Този бой няма да бъде само за двореца, но и твоята защита.
- Нека аз застана начело на твое място, татко - помоли Диос.
Приам поклати глава.
- Имаш твърде малко опит, а и, както каза Аргуриос, сега нямаме време за спорове. Мъжете ще те последват, Еней. В това съм сигурен. Самият Аргуриос също е известен сред цялата Велика зеленина като стратег и боец. Какво предлагаш ти?