Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Онези там - каза тя, сочейки отсрещната стена, са оръжията на Херкулес. Ето ги копията му, а онова е чукът, който с използвал, за да събори западната стена.
Андромаха вдигна поглед. Над главите им бяха разположени пет щита. Четири бяха лъскави и гладки, но средният - най-старият на вид - бе очукан и изкривен. Широк на върха и стесняващ се надолу, той бе изработен майсторски и покрит с десет кръга бронз. Върху него беше гравирана огромна змия с девет глави и войн, въоръжен с меч и факел. Каишът на щита представляваше друга сребърна змия.
- Невероятен е! - каза тя.
- Това е щитът на Илос, един от великите войни на Троя - обясни с готовност Акса. - Според легендата само най-великият герой може да го свали от стената. Царят го предложи на Хектор, но той отказа. Принц Агатон го поиска миналата година, след като спечели една битка на изток. Но царят каза, че щом Хектор не се смята за достоен да го носи, никой друг не е.
- Сега това може и да се промени - каза Андромаха. - Предполагам, че Агатон ще наследи Приам?
- Не, той ще надживее всичките си синове - каза внезапно Касандра, а високото й гласче зазвуча студено и дистанцирано. Андромаха усети как косъмчетата по ръцете й се изправят, а по гърба й полазват тръпки. Очите на детето внезапно се разшириха от уплаха. - По стените има кръв! - извика тя и избяга нагоре по стълбите към покоите на царицата. Чуваха шляпането на сандалите й по каменните стъпала. Андромаха остави Акса и се затича след бягащото момиче.
Но Касандра беше бърза и заобикаляше слугите, прокарвайки си с лекота път през гъстата тълпа. Андромаха я следваше толкова бързо, колкото й позволяваше приличието. Не можеше просто да запретне дългата до глезените й рокля и да се затича истински, затова просто вървеше, докато не достигна женските покои и собствените си стаи. Вратата се отвори и оттам излезе Касандра, понесла лъка и колчана й със стрели.
- Ще ти трябват - каза тя. - Те идват.
31
ОБСАДАТА ЗАПОЧВА
ДОКАТО АРГУРИОС ВЪРВЕШЕ КЪМ ДВОРЕЦА на Приам задуха студен вятър. Търговците на площада се бореха да спуснат ленените платнища на масите си. Платът се усукваше и едно от покривалата се отскубна и се понесе като платно по вятъра. Няколко мъже се затичаха след него и сред околните минувачи се разнесе силен смях.
Слънцето се спускаше над далечните острови Имброс и Самотраки, а по небето се носеха буреносни облаци.
Блъскан от вятъра, Аргуриос прекоси площада пред Храма на Хермес. Надяваше се да стигне до двореца, преди да е заваляло. Не му се нравеше мисълта да се изправи пред цар Приам целия подгизнал.
Всъщност, ако трябваше да е честен, не му се нравеше мисълта изобщо да се изправя пред него.
Откак се помнеше, Аргуриос се бе чувствал неудобно по време на разговор. Винаги, без изключение казваше нещо, което или обиждаше слушателя или, в най-добрия случай, създаваше погрешни впечатления. Малцина бяха хората, сред които можеше да се отпусне истински. Един от тях бе цар Атрей и той все още тъжеше за него.
Спомняше си онази нощ до огъня на бойното поле. Аргуриос се бе сбил с един от пълководците на царя. После развеселеният Атрей седна с него и го накара да диша дълбоко и да открие спокойствието, като през цялото време се стараеше да не се разсмее. Това само разгневи Аргуриос още повече.
- Не мисля, че има нещо смешно - каза той накрая.
- Естествено, че не мислиш - съгласи се миролюбиво Атрей. - Ти си Аргуриос. За теб нищо не е смешно. Ти си сериозен и отблъскващо искрен.
- Истината трябва да се цени - възрази той.
- Без съмнение е така. Но тя има много лица. Каза на Ростидес, че е идиот, защото е започнал атака срещу позиция, която не е проучил. Каза, че загубите, които са му нанесли, са непростими.
- И това е истина.
- Съгласен съм. Но в действителност аз наредих на Ростидес да поведе атаката. Той само следваше заповедите ми, както е редно за верен войник. Аз идиот ли съм?
- Да - отвърна Аргуриос, - защото ситуацията си остава същата. Не е имало предварително проучване и мъжете се озоваха в капан.
- Напълно прав си, приятелю - отвърна Атрей и усмивката му избледня. - Действах прибързано и в този случай не бях особено мъдър. Ти също действа прибързано като обиди Ростидес, преди да си проучил ситуацията. И ако вярваме на собствените ти аргументи, това те прави идиот. Не е ли така?
- Тогава ще му се извиня.
- Мъдро решение. Знаеш ли, Аргуриос, винаги съм ценял честността ти. И винаги ще я ценя. Царете често се заобикалят с ласкатели. - Внезапно той се разсмя. - Всъщност и аз съм си насъбрал доста. Но винаги трябва да има някой, който да казва истината. Опитай се обаче да запомниш, че не всички мислят като мен.