Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Да — потвърждава Елиът. — Нощем го осветяват, за да могат рибарските лодки да се върнат обратно.
— Колко има дотам, как мислиш? — пита Рибешкото око.
Елиът свива рамене.
— Към трийсет-четирийсет километра.
— А до сушата колко е?
— Нямам представа. Вероятно капитанът на Брус Ли е знаел, но и той стана на пюре заедно с останалите.
— Прав си — съгласява се Рибешкото око. — Трябваше да го наглася на „камшик“ или „резачка“.
— Салът обикновено се установява на около сто и петдесет километра от брега — уточнява Хиро, — за да намали опасността да се натъкне на непредвидени препятствия.
— Как сме с горивото?
— Проверих резервоара — осведомява го Елиът — и май, да си кажа правичката, не сме много добре.
— Как така не сме много добре?
— Невинаги е лесно да разчетеш нивото на горивото, когато си в открито море — обяснява Елиът. — Не зная и какъв е капацитетът на тия двигатели. Но ако наистина сме на стотина-сто и петдесет километра от брега, може и да не успеем.
— Значи отиваме на Сала — отсича Рибешкото око. — Отиваме на Сала и убеждаваме някого, че е в негов интерес да ни даде гориво. И после обратно към континента.
Никой не вярва в действителност, че ще стане точно така, а най-малкото Рибешкото око.
— А докато сме там — продължава той, — на Сала, като вземем горивото и преди да си тръгнем, трябва да станат и още някои работи, нали се сещате. Животът е непредсказуем.
— Ако си наумил нещо, защо просто не изплюеш камъчето? — пита Хиро.
— Добре. Политическо решение. Тактиката със заложниците се провали. Така че ще приложим издърпване.
— Издърпване на какво?
— На Уай Ти.
— Става — съгласява се Хиро, — но като стана дума за това, има и още един човек, когото аз бих искал да издърпам.
— Кого?
— Хуанита. Хайде де, нали сам каза, че е свястно момиче.
— Щом е на Сала, може би не е чак толкова свястна.
— Но аз все пак искам да я измъкна оттам. Всичките сме вътре, нали така? Ние сме част от бандата на Лагос.
— Там има хора на Брус Ли — изтъква Елиът.
— Поправка. Имаше.
— Искам да кажа, ще са вбесени.
— Според теб ще са вбесени, но според мен ще се посерат от страх — отвръща Рибешкото око. — А сега пали мотора, Елиът. Хайде, че вече ми се драйфа от тая шибана вода.
50
Гарвана извежда Уай Ти на една плоскогъза покрита платформа. Това е речна лодка, превърната във виетнамско-американско-тайландско-китайско предприятие, нещо като бар-ресторант-публичен дом-комарджийска бърлога. Има няколко големи стаи, където много хора му отпускат края, и многобройни малки стаички със стоманени стени в трюма, където Господ знае какви ги вършат.
В главната зала се вихри пир на отрепките. Димът завързва бронхите й на фльонги. Мястото е оборудвано с разнебитена озвучителна система от третия свят — чист дисторшън отеква с триста децибела от боядисаните стоманени стени. Телевизор, монтиран на стената, показва чуждестранни рисувани филмчета в два цвята — избледняло малиново и отровнозелено. Гаден вълк, подобен на Уили Койота, но заразен с бяс, постоянно го убиват по начини далеч по-жестоки, отколкото биха могли да измислят „Уорнър Брадърс“. Мръсна анимация. Звукът или е изключен, или заглушен от резачката, бълваща от тонколоните. Няколко еротични танцьорки се кълчат в дъното на стаята.
Тъпканицата е невъзможна — никога няма да си намерят места. Но веднага щом Гарвана влиза, половин дузина типове в ъгъла изведнъж скачат от столовете и се разбягват, като едва се присещат да си вземат цигарите и питиетата. Гарвана подбутва Уай Ти пред себе си, все едно тя е скулптура на носа на неговия каяк. Накъдето и да се запътят, почти осезаемото лично силово поле на Гарвана разбутва хората отпред.
Гарвана се навежда и поглежда под масата, вдига един стол от пода, оглежда го отдолу — трябва да се внимава с тия бомби, дето ги залепват на столовете — наглася го на масата чак в ъгъла между двете стоманени стени и сяда. Маха на Уай Ти да направи същото и тя повтаря всичко с гръб към тълпата. Оттук тя вижда лицето на Гарвана, осветено най-вече от случайни, процедили се през тълпата отблясъци от огледалната топка над танцьорките и малиново-зеленото сияние от телевизионния екран, пронизвано сегиз-тогиз от отблясъци, когато нарисуваният вълк допусне грешката да глътне поредната водородна бомба или извади лошия късмет отново да насочат към него огнехвъргачка.