Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Случките от изминалата година започнаха да се нанизват една до друга, пренареждайки се в съвършено нова картина. Лори примига смаяно.
— Но аз се опитах да му съобщя новината — промълви под носа си. — Опитах да се свържа с него…
— А аз се постарах до него да не достигне и дума. — Ребека застана очи в очи със съперничката си. В гласа й нямаше нито нотка на разкаяние, което не изненада Лори. — Инструктирах доверениците си в „Ла Люмиер“ да не предават никое от съобщенията ти.
— Ами мобилният му, как така не е получил…?
— Наистина ли си толкова наивна? — Ребека се разсмя недоумяващо. — Щом е научил, директно те е изхвърлил от живота си. Най-вероятно е блокирал обажданията ти.
Звучеше напълно логично.
— Върнал ли се е?
— Жан никога не се връща. Вечно отсъства — в един аспект, или друг.
Лори намери ключа. Ребека беше ключът: още от самото начало. Посегна с разтреперани пръсти да го завърти, страхувайки се от неизвестното зад вратата, но твърдо решена да надникне.
— Къде ходи?
Съпругата на Жан се самообслужи с питие.
— По работа.
— Каква работа?
Алкохолът изчезна в бялото гърло на Ребека и следващите й думи прозвучаха така тихо и дрезгаво, че на Лори й се наложи да напрегне слуха си.
— Ти беше просто един номер…
— Моля? — приведе се напред недочула.
Клепачите на Ребека бяха червени и подпухнали, а в кървясалите й очи се четеше по-скоро съжаление, отколкото гняв.
— Ти беше просто един номер — повтори неканената гостенка. — Трябваше да си просто един номер. Поредната и нищо повече.
В съзнанието на Лори като сигнал за тревога примига. LA 864.
Когато Ребека позаглади полата си, Лори забеляза, че пръстите й треперят. Между стените на черепа й отекваше забързано шумтене като от пенливите води на планински водопад.
— Знаех за теб дълго преди да те срещна лично, Лори Гарсия. — Тя кимна, сякаш да натърти, че истината си е истина. — Беше идеална за целта. Жан търсеше латиноамериканка от доста време, клиентът държеше на тази подробност, и не щеш ли, появи се ти. Още като те видя за пръв път на пристанището с приятеля ти, Жан знаеше, че точно ти му трябваш. Ван дер Мейде също. Веднъж Рубен заведе двама ни с Жан до пристанището на Сан Педро с яхтата си. Тогава се случи. Съпругът ми има безпогрешен нюх. От пръв поглед реши, че ще си ти. Прати хората си да те проследят и да научат колкото се може повече за теб, а като се сдоби с информацията, ни заяви, че ти си отговорът. — Ребека сведе глава към пода, неспособна да погледне Лори в очите. — Жан научи за клетата ти мъртва майчица и за баща ти, и за доведеното ти семейство, за това колко си нещастна и как мизерстваш, за приятеля ти и брат му и изобщо колко отчаяно е положението ти. Колко силна нужда имаш от помощ. Помощ, която организацията ни можеше да ти подсигури.
Гласът на Лори излезе на пресекулки.
— Организацията ли?
— Вманиачи се по теб. И знаеш ли какво? Трябваше да се досетя още тогава. Толкова жени, толкова много беше преследвал през годините, но ти… ти беше прекалено различна, за да те пусне по каналния ред. Никой не е насърчавал страстта му към теб — нито аз, нито който и да било друг. Дълго време те следи под претекст, че е нужно да се увери дали наистина си подходяща, но аз си знаех, че не е само това. Искаше да те закриля. Каза ми, че си му напомняла на едно момиче от детството. А знаеш ли кое е най-тъжното? Това беше един от малкото пъти, в които съпругът ми склони да се отвори пред мен. О, повярвай ми, мъчила съм се да съединя точките. И кой ли от познатите му не е? Нещастно детство, отчуждени родители, плод на нежелана бременност, единствено дете… Но този път не успя да си наложи граници. Дойде твърде близо до теб.
— Но „Ла Люмиер“…
— Жан изпрати Десидерия Гомес. Боеше се за теб. На всяка цена трябваше да е на една крачка разстояние. А цената се оказа сурова. В крайна сметка изкушението се оказа твърде силно, за да му устои.
Лори се оплиташе все повече и повече в историята.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
Ребека затъркаля чашата между дланите си.
— Опитвам се да ти кажа, че беше предвидено да родиш дете — обясни й, — но не това. Не Омар. — Говореше с премерен тон. — Планът беше да износиш бебето на двойка, която щеше да ти плати за него. Щяха да те направят богата. По-богата, отколкото си днес.