Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
„Госпожица Райнър трябва да внимава какво прави…“
— Спа сеансите — обясни Биби. — Дърк ми запази часове. Мътните го взели, та нали той ме изпрати на скапания остров! — Ръцете й трепереха. — „Нововъведение“, все така наричаше лечебната техника, с която помагали на звезди, преживели психическа травма. Имаше си даже име. „Вкореняване“. Прилагат хипноза за извличане на първопричината за психическото смущение.
— Хипноза?
— Естествено тогава не знаех — бръщолевеше Биби. — Знаех единствено, че се подлагам на специализирана терапия, препоръчана от Дърк. Въобразявах си, че изпитва угризения заради зверствата, които ми бяха причинили с Линъс… — Успя да сдържи сълзите си.
Стиви се бореше с обхваналото я недоумение. Измамата. Долната хитрина. Островът. Какви ли още грозни тайни криеше? Нямаше ли умора Рубен ван дер Мейде?
— Наистина се възстанових на Какатра, Стив. Не си ли личеше?
Стиви кимна със скован врат.
— Почувствах се като нова. И ефектът продължава. Сигурно това е била причината. Освобождението от тайната!
— Пред кого си я разкрила? Кой е бил до теб?
— Една жена — каза Биби несигурно. — Намирахме се в бяла стая с диван по средата; аз лежах на него със затворени очи… — Нишките на паметта й се заплетоха.
— Само толкова ли си спомняш?
— Да.
— Тоест можем да предположим, че си изпяла и майчиното си мляко под хипноза?
Биби се тръсна в най-близкия стол.
— Сеансът трябваше да е поверителен. Но явно Дърк… някак е намерил начин да запише разговора ни. Само ми е чудно как.
Ситуацията започваше да й се изяснява. Стиви имаше чувството, че се намира под вода и ушите, гърлото и главата й се изпълват бавно с мътна течност.
— Биб — подхвана най-накрая, — докато бях в Ню Йорк Сити, срещнах случайно Дърк Майкълс и си разменихме по няколко думи. Имал подозрения, че смъртта на Линъс не била злополука.
— Моля? И не си ми казала?
— Мислех си, че блъфира.
— Ами Какатра? Какви връзки има там?
— Двамата с Рубен ван дер Мейде са приятелчета. Линъс също е влизал в кръга им. Моето предположение е, че Дърк е поискал услуга от голямата клечка — да те приеме уж за „революционна терапия“, а реално да извлече с измама самопризнанията ти и даже да му подсигури запис. Повярвай ми: Ван дер Мейде е безскрупулен негодник. Стои над всякакви закони.
— Затова ли Дърк настояваше да ме прати не другаде, а задължително на Какатра?
— Готова съм да се обзаложа.
Прозрението се стовари тежко отгоре й.
— Как съм могла да бъда такава глупачка?
— Нямало е как да знаеш. Вината не е твоя.
— Ами сега какво да правя? — Биби скочи на крака и закръстосва из стаята с пребледняло от страх лице. — Никога няма да се отърся, никога! Трябва да се предам на властите, нямам друг избор…
— Имаш. — Признаеше ли си вината, очакваше я доживотен затвор — ако не и по-лошо. Стиви не можеше да го допусне. Щеше да е безобразна несправедливост. — Хрумна ми една идея.
Входната врата се отвори и затвори.
— Ехо? — чу се гласа на Зандър.
След няколко секунди изникна в кухнята и целуна Биби по бузата с приятелско:
— Приятна изненада. — После, разчитайки израженията на двете жени, спря на място и каза: — Какво се е случило?
Погледът на Стиви прескочи от Биби върху Зандър и обратно. Биби кимна в знак на съгласие.
— Ти ли ще му разкажеш или аз? — попита Стиви.
Биби посочи към стереоуредбата.
— Записът говори най-добре, не мислиш ли?
Зандър гледаше объркано.
— Някой ще ме светне ли какво става тук?
— И аз имам да ти кажа нещо — заяви Стиви сериозно, — и едва ли ще ти допадне.
Показалецът й докосна бутона „плей“.
— Май в крайна сметка ще приемем поканата за рождения ден на Рубен ван дер Мейде.
55
Лори
Лори не беше стъпвала в „Трес Ерманас“ повече от три години. Едва позна стария салон.
Като за начало кипеше от дейност. Надничайки през някога мръсните прозорци с очакване да зърне онези позабравени сладникави цветове, познатата пустош, Анита, може би чоплеща ноктите си на празния тезгях, или пък Роза в задната част с цигара между два пръста, остана като попарена. Клиентите се прескачаха един друг. Две непознати жени на нейна възраст като че ли овладяваха положението. Интериорът беше съвършено различен, в старинен стил, придаващ топлота и уют на помещението, но и осезаема изтънченост, липсвала в предходното му превъплъщение.