Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Не се беше връщала тук от деня, в който бе срещнала Жан Моро.
Лори не вярваше в духове, но на това място чувстваше присъствието им от всички страни.
Очуканата табела „Трес Ерманас“ вече не загрозяваше фасадата. На нейно място беше окачен семпъл надпис „При Мария“.
По устните й се изписа усмивка. За пръв път споменът за майка й, й носеше спокойствие.
Почука колебливо на вратата на Тони. Омар спеше сладко в количката и Лори го полюшна, настръхвайки в очакване на свадливите разпоредби на мащехата си или на досадливото кудкудякане на Анита и Роза, и когато дълго време никоя от мързеланите не отвори, предположи, че и баща й го няма.
Ненадейно обаче вратата се отвори.
Татко й изглеждаше променен, по-спретнат и здрав на вид. Последният им разговор бе протекъл гневно, но още от пръв поглед се увери, че и той съжалява за лошите думите.
— Здрасти, татко.
Тони не можеше да отлепи очи от Омар, който вече се беше разбудил и оглеждаше непознатата обстановка с любопитни сини очички, размахвайки пухкави юмручета.
Баща й остана безмълвен и Лори реши да вземе нещата в свои ръце.
— Може ли да влезем?
— Да — каза той, отстъпвайки назад. — Разбира се, че може, разбира се, как иначе?
В къщата царяха чистота, подреденост и спокойствие — нетипични за доведеното й семейство неща.
— Къде е Анхелика? — поинтересува се Лори, настанявайки се на кухненската маса. Всичко й се струваше умалено, сякаш тя самата беше пораснала.
Тони им приготви по нещо за пиене. Личеше си, че се притеснява в стремежа си да се представи добре.
— Анхелика не е тук.
— Така ли? — Лори извади Омар от количката и го гушна.
— Да. — Кратка пауза. — Ходи ли до салона?
— Минах на път за насам. Нямам думи. Прекрасно е.
— Благодарение на теб — отвърна Тони, сядайки на масата. — Анхелика не можа да го понесе. — Месестите ръчички на Омар се протегнаха към дядо му. — Все не й даваше сърце да се зарадва на успеха ти. Завиждаше ти. Особено заради упадъка на собствените й дъщери.
Лори се намръщи.
— Анита и Роза вече не работят там?
Тони въздъхна.
— Има много за разказване, Лори. След като ти си тръгна, двете изоставиха „Трес Ерманас“. После Роза забременя от едно местно момче. Сега живее в Гласъл парк с близнаците си и чака трето. Анита — лицето му видимо се помрачи — реши да тръгне по твоите стъпки. Скимнало й беше, че името ти ще й отвори вратички в модния бизнес.
— Е, стана ли?
Тони погали като хипнотизиран бузката на бебето.
— Кое да стане?
— Проби ли?
Тони се отдръпна, сякаш не искаше да замърсява Омар с грозната си история.
— Анита се хвана с лоша компания. Залови се с долнопробна работа, незаконна. Обещали й бяха, че е за добро, но… — Не довърши изречението си. — Друго не знам. Не общуват с мен, откакто Анхелика си тръгна.
— Анхелика си е тръгнала? — учуди се Лори.
— Всъщност аз я помолих.
За момент в душата й се възцари мимолетен, затова още по-ценен момент на чиста радост.
— Спречках ме се — обясни Тони — заради бременността ти. Разказах й за положението ти, когато се върнах от Испания. Бях объркан и ядосан, Лори, но най-вече разтревожен. — Проучи лицето й с надежда. — В ей такива моменти едно момиче се нуждае от майка си, не от баща си… какво знаех аз? Анхелика изрече някои непростими неща, абсолютни глупости, за които не можех да й простя. Нямаше начин да живея под един покрив с нея.
Не я беше грижа що за отрова е избълвала по неин адрес мащехата й.
— Как реагира, като я помоли да си тръгне?
— Умоляваше ме да не я гоня, но аз не щях и да чуя. И не само заради ужасните думи, но и защото „При Мария“ вървеше толкова добре, а тя все гледаше да потъпче успеха ни. Това ме накара да проумея, че никога не се е интересувала от желанията ми, не я беше грижа за мен.
— Съжалявам да го чуя, татко.
— Недей. Аз съжалявам. — Очите им се срещнаха. Погледът му говореше по-красноречиво от думите. — Научих урок, който е трябвало да науча отдавна.
Тя погледна към Омар.
— Искаш ли да го прегърнеш?
Лицето на Тони се озари. Лори му подаде детето, наблюдавайки вглъбения поглед, с който баща й изучаваше изпълненото с любопитство изражение на малкото си внуче.