Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Роуан, Едион, Несрин и Каол стояха край дървените подпори на пристанището и ги наблюдаваха дискретно през голямата стъклена витрина на магазина.
Дрехите им бяха черни, с големи качулки и два различни вида гербове – и двата фалшиви, взети от колекцията на Лизандра, която тя използваше за срещите с потайните си клиенти.
– Онази – прошепна Елин и двете се запромъкваха през изгладнялата тълпа към най-изтощената на вид продавачка. Несрин ги беше уверила, че най-подходящият момент да влязат е по обяд, когато работниците са твърде заети, за да обръщат истинско внимание на клиентите и искат да ги разкарат от тезгяха възможно най-бързо. Няколко джентълмени им направиха път и Лизандра им благодари кокетно.
Елин привлече погледа на набелязаната жена.
– Какво ще желаете, госпожице? – попита тя учтиво, но вече преценяваше тълпата, струпала се зад Лизандра.
– Искам да говоря с Нели – заяви Елин. – Бях ù поръчала къпинов пай.
Жената присви очи насреща ù. Елин ù прати очарователна усмивка.
Тя въздъхна и се шмугна през дървената врата, разкривайки за секунда суматохата в пекарната отзад. След малко се върна, стрелна на Елин поглед, който казваше „Ей сега идва“, и директно насочи вниманието си към следващия клиент.
Дотук добре.
Елин се облегна на близката стена и скръсти ръце. После бързо ги отпусна до тялото си. Дамите не заемаха такива стойки.
– Значи Кларис няма представа? – попита шепнешком, наблюдавайки входа.
– Ни най-малка – отвърна Лизандра. – Рони сълзи единствено по собствените си загуби. Да я беше видяла как се разбесня, като влязохме в каретата с шепа мижави монети. Не те ли е страх, че имаш мишена на гърба си?
– По рождение имам мишена на гърба си – увери я Елин. – Но съвсем скоро ще изчезна и повече никога няма да бъда Селена.
Лизандра издаде тих гърлен звук.
– Нали знаеш, че можех да свърша тази работа и сама?
– Да, но две дами, задаващи въпроси, са по-малко подозрителни от една. – Лизандра я изгледа многозначително. Елин въздъхна. – Трудно е да се откажеш от контрола – призна си накрая.
– Нямам личен опит в областта.
– Е, съвсем скоро ще изплатиш дълговете си, нали така? После ставаш свободна жена.
Тя сви небрежно рамене.
– Едва ли. Като разбра, че не присъства в завещанието на Аробин, Кларис увеличи дълговете на всички ни. Избързала е с купуването на някои неща и сега трябва да ги изплати някак.
Богове, дори не ù беше хрумнало, че може да направи така. Дори не се беше замислила какви последици може да имат действията ù за Лизандра и другите момичета.
– Съжалявам, че всичко това те затруднява допълнително.
– Физиономията на Кларис, докато четяха завещанието, си струва още няколко години робство.
И двете знаеха, че е лъжа.
– Съжалявам – повтори Елин. И понеже не се сещаше какво друго да каже, добави: – Еванджелин изглеждаше чудесно преди малко. Мога да проверя дали няма начин да я вземем с нас...
– И да влачите единадесетгодишно момиче през кой знае колко кралства към възможна война? Не мисля. Еванджелин ще си остане с мен. Не е нужно да ми обещаваш каквото и да било.
– Как се чувстваш? – поинтересува се Елин. – След онази нощ.
Лизандра се загледа в три млади жени, които се изкискаха, подминавайки чаровен младеж.
– Добре. Още не мога да повярвам, че ми се размина така лесно, но... Май и двете се измъкнахме.
– Съжаляваш ли?
– Не. Съжалявам... съжалявам единствено, че не ми се отдаде шанс да му кажа всичко в лицето. Че така и не разбра какво съм направила с теб... не можах да видя смайването в очите му. Прерязах гърлото му толкова бързо, а след това просто легнах по гръб и слушах, докато всичко не приключи, но... – Зелените ù очи притъмняха. – Иска ли ти се ти да го беше направила?
– Не.
И така сложиха край на темата.
Елин надникна към минзухарено-смарагдовата рокля на приятелката си.
– Стои ти прекрасно. – После кимна с брадичка към гърдите ù. – Най-вече в горната част. Клетите мъже не могат да отлепят поглед от теб.
– Повярвай ми, не е толкова хубаво да си надарена. Гърбът ме боли непрекъснато. – Лизандра погледна намръщено едрия си бюст. – Веднага щом си възвърна силите, първо тях ще махна.
Елин се изкиска. Лизандра щеше да си върне силите – само трябваше да срутят часовниковата кула. Но не позволи на мисълта да се загнезди в съзнанието ù.