![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Какви развлечения? — попита Белароса.
— Секс, хазарт, пиене, тенис. Какво ли не.
— Покажи ми го.
— Добре.
Извървяхме стоте метра до огромната постройка и аз го въведох вътре през една счупена стъклена врата.
Спортните крила на палата на удоволствията наподобяваха съвременен фитнесклуб, но тук-там по мозаечния под и прозорците с железен филигран се бе докоснало изяществото на новото изкуство. Като се има предвид, че не бе използван от около 1929 г. насам, не беше в лошо състояние.
В едно крило на сградата имаше глинен тенискорт с обикновени размери, покрит на височина девет метра с покрив от синьо стъкло. Покривът течеше и глината отдавна се беше размила и от нея бяха поникнали някакви странни растения, които очевидно обичаха глинеста почва и синя светлина. На корта нямаше мрежа и Белароса, който не можеше да се ориентира добре във вътрешния дизайн на миналото, ме попита:
— Каква е тази стая?
— Това е приемната.
— Без майтап?
Минахме през по-дългото съседно крило, което цялото бе гимнастически салон, и влязохме в другата част на сградата, където имаше плувен басейн с олимпийски размери, също покрит със синьо стъкло. В съседство с гимнастическия салон и басейна имаше сауни, душове, стаи за фрикция солариум. Западното крило, което беше по-луксозно, разполагаше с удобства за гостите за едно преспиване, включително кухня и стаи за прислугата.
Белароса почти не говореше, докато го развеждах из палата, но в един момент отбеляза:
— Тези хора са живеели като римски императори.
— Опитвали са се по всякакъв начин.
Открихме източното крило, което беше прилична на пещера бална зала, където със Сюзън бяхме ходили веднъж на парти.
— Madonna — каза Франк.
— Да — съгласих се аз. Спомних си, че близо до балната зала имаше салон за коктейли, питейно заведение всъщност, тъй като тази сграда бе построена по време на сухия режим, но не можах да го намеря. Разхождайки се под тези призрачни покриви от синьо стъкло, дори аз, който цял живот съм живял сред руините на Златния бряг, изпитвах страхопочитание пред размерите и разкоша на този палат на удоволствията. Бяхме се върнали по стъпките си назад и сега отново бяхме при мозаечния басейн.
— Трябва да направим една римска оргия тук — обърнах се аз към Белароса. — От теб бирата.
Той се разсмя.
— Аха. Господи, тези хора сигурно са имали много приятели.
— Хората с много пари имат и много приятели.
— Абе, това място продава ли се?
Предусещах този въпрос. Това беше един човек, който трябваше да знае цената на всичко и искаше да купи всичко, което не може да открадне.
— Да, продава се — отвърнах аз. — Цялата „Грейс Лейн“ ли възнамеряваш да купиш?
Той отново се разсмя.
— Обичам уединението. Обичам земята.
— Иди в Канзас. Тази тук е милион долага за акър пясък.
— Господи! Кой, по дяволите, може да си позволи това?
(Ами, доновете на мафията.)
— Иранците — отвърнах аз.
— Кой?
— Иранците преговарят със семейството, което е собственик на това имение. Едни хора на име Морисън, които сега живеят в Париж. Те са червиви с пари, но не искат да възстановят имението. Всъщност те вече дори не са американски граждани. Експатрирани са.
Той се замисли върху това, оглеждайки въпроса, сигурен съм, от всички страни, които можеше да открие при тази оскъдна информация. Открихме счупената врата и излязохме през нея на слънчевата светлина.
— За какво, по дяволите, им е на иранците това място? — попита Белароса.
— На Лонг Айлънд сега има много богати ирански имигранти и те искат да купят това място и да превърнат палата на удоволствията в джамия. Може би сините покриви им въздействат особено.
— Джамия ли? Нещо като арабска църква?
— Мюсюлманска джамия. Иранците са мюсюлмани, но не са араби.