Златният бряг [bg]

Но, разбира се, трябва да е било още по-отдавна. Той знаеше кой съм, знаеше, че съм адвокат и че съм му съсед, когато се срещнахме в разсадника случайно или нарочно. Той вече бе имал в съзнанието си целия този сценарий, който току-що ми изложи и бе пресметнал как да оцелее още преди враговете му да направят първата си крачка. И което беше още по-впечатляващо, той е бил съвсем сигурен, че съм му вързан в кърпа, дори след като няколко пъти му казах да се разкара. Съвсем не беше случайно, че този човек бе все още жив и на свобода след трийсет години. Враговете му — федерални и държавни агенции за борба с престъпността, съперници шефове на мафията, колумбийци и другите опортюнисти — не бяха мързеливи или некомпетентни. Те просто не можеха да приемат предизвикателството да се отърват от Франк Белароса. Искам да кажа, имаше време, когато исках да го видя в затвора… може би дори мъртъв. Но сега изпитвах смесени чувства, както когато акула се улови на въдицата. Мразиш акулата, страхуваш се от акулата, но след около два часа уважаваш акулата.

Гласът му прекъсна мислите ми:

— Сега вече разбираш ли?

Кимнах.

Той продължи:

— Трябва да напуснем съда преди обедната почивка. Не искам да обядвам в предварителния арест. С теб ще отидем в някое хубаво местенце да обядваме. Може би в „Кафе Рома“. То е близо до съда. Трябва да те накарам да опиташ пържена сепия. А долу-горе по това време Алфонс Ферагамо ще дава някоя от шибаните си пресконференции. Ще пропусне обяда си, за да може да влезе във вечерните издания и в новините в 17 часа. Нали? Той ще провъзгласи подвеждането ми под отговорност, арестуването ми и целия този боклук. Ще му се иска да обяви също, че съм в затвора, но това няма да се случи, така че ще му се наложи да преглътне малко боклук от вестникарите и от шефа си във Вашингтон. Но в основни линии той ще е щастлив, ще изчука приятелката си същия следобед, а след това ще се върне вкъщи и ще пирува. Затова ще се помотаем малко из града, ще си вземем стая в хотел, ще гледаме новините, ще си купим някои вестници, ще поканим малко приятели. Ти също можеш да направиш някои изявления за пресата, но не много. И ми напомни да се обадя на жена си. Ах, да, ще бъде хубаво, ако жена ти успее да отиде вкъщи към осем-девет сутринта и да прави компания на жена ми. Нали знаеш как се чувстват жените при подобен боклук. Е, може би не знаеш. Но мога да ти кажа, че не го понасят много добре. Така че жена ти може някак си да отвлича вниманието на Анна от тази глупост, може би докато тъпите й роднини наводнят къщата ми и започнат да се шляят насам-натам, докато реват и готвят. Окей? Но все още не споменавай нищо от това на жена си. Capisce? И се опитай да бъдеш тук през следващите две-три седмици. Ще ходиш ли на почивка или нещо такова?