Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Аха — отрони той, — знаем вече какво не е наред.
В това време аз си закопчавах колана. Направи движение, сякаш го сърбяха пръстите. Показах му банкнотата от десет кредита. Имах намерение да го попитам може ли да ми върне ресто, защото преглед като неговия не би струвал повече от два кредита.
Той просто пъхна парите ми в джоба си. Отново зина сънливо и каза:
— Диагнозата е следната — не си в състояние да използваш ръката си.
Забелязах признаци, че ей сега ще се катурне върху жироскопното легло. Преградих му пътя.
— Отработи си парите по-старателно!
Докторът ме изгледа скучаещо.
— Искаш да ти ръся научни термини, тъй ли? Ами добре — имал си временна истерична парализа в мускулите на горния крайник.
И тръгна към леглото. Креснах:
— Това с нищо не ми помага!
— Че какво толкова има да ти помагам? — вдигна рамене той. — Случайно не забеляза ли, че съвсем нормално си служеше с ръката, когато си навличаше туниката и колана?
Зяпнах. Преместих поглед надолу. Свих ръката си в лакътя. Нищо й нямаше! Наистина си служех с нея съвсем нормално!
Той окончателно се намести на леглото.
— Чакай, чакай! Каква може да е причината?
— Машината показа, че нямаш чужди тела в главата, нито нещо, което да притиска гръбначния мозък. Така че няма причина.
Направих гласа си заплашителен.
— Най-добре ще е да ми кажеш от какво се предизвиква такова състояние!
Той разбра, че няма да захърка, без да ме изхвърли или да ми каже нещо, което да ме удовлетвори.
За кой ли път сви рамене.
— Истерия… Шок след сражение… Ти си офицер, значи не са ти въздействали с електрошок. Толкова причини може да има…
— Например? — вече се надвесвах отгоре му.
Погледът му се замъгли.
— Предразположеност към неврози, преминала временно в остра форма… Или пък хипноза…
— Напъни се още малко! — заповядах.
— Само за десет кредита? Да не съм ти някой главорез от Скапания град!
— Дадох ти пет пъти повече от обичайната цена!
— Да, ама и беше пет пъти по-разтревожен — констатира той.
Бутна ме да се измитам, отпусна се в леглото и не след дълго захърка. Истински професионалист.
Глава трета
Обиколих няколко пъти аерокара, докато разсъждавах. Вече притъмняваше. Непрекъснато свивах и разпусках ръката и пръстите си. Работеха чудесно.
Стараех се да проумея какво всъщност ми каза онзи касапин.
При моята начетеност в земната психология знаех, че греши за „предразположеност към неврози“. Не съм невротик. Оставаше хипнозата. Но освен при езиковото обучение не бях подлаган на хипноза.
Поне едно беше сигурно — в това състояние се излагах на жесток риск. Ами ако се случеше отново? Точно когато се опитвам да застрелям някого и щрак! — ръката ми отказва. Косата ми настръхна.
Не смеех да отида при някой шарлатанин от апарата. Бърникането в моето подсъзнание би му разкрило прекалено много. И онзи веднага ще доложи, че дрънкам наляво и надясно държавни тайни — значи край!
Какво още каза касапинът, да го „бибип“? Аха, не бил „главорез от Скапания град“. Това беше ключето за сейфа. Бях виждал техните табели. Разработката на плана не ми отне много време, забележителният ми талант в тези неща не се затрудни.
Отворих вратичката на аерокара. Моят пилот захленчи:
— Как ще обясня на офицер Хелър, че не мога да му върна депозита за униформите?
Ударих го. С лявата ръка, защото още не се доверявах на дясната. Но го ударих.
Влязох в машината.
— Веднага ме закарай в Отдела по провокациите!
Полетяхме през здрача към Правителствения град, спуснахме се към водите на река Уийл и скоро се гмурнахме в тунела на полусрутените складове.
Затрополих по стълбата.
Рейза Тор се готвеше да се прибира у дома. Смръзна се. Май пребледня като чаршаф, но в тази слаба светлина не бях сигурен.
Реших, че е по-добре да му отпусна малко нервите.
— Срещал ли си хубави момичета напоследък? — попитах го дружелюбно.
Придружителят при предишното ми идване стоеше отзад. Стори ми се, че са имали проблеми с крадци или разправии помежду си, защото държеше в ръка заредено оръжие.
Рейза Тор му каза с някак задавен глас:
— Аз ще се оправя.
Тръгнах пред него. Вече познавах мястото наизуст. Отидохме в секцията с цивилни дрехи. Рейза Тор се влачеше след мен, а подчиненият му се скри някъде.
— Искам дрехи на някой смахнат по ролърите — казах му. — Като за каране по улиците. Нещо обикновено.
Рейза забележимо се опомняше. Предположих, че е преживял тежък ден. И без това по природа си беше нервен и не винаги проявяваше здрав разум. Запъти се към първия попаднал пред очите му рафт и взе екип за ролър — те са лъскави, направени са от тънка броня, предпазваща тялото. Но по този навсякъде бяха изрисувани яркоалени пламъци, забелязваше се от цяла миля, а и от такова разстояние дразнеше очите.