Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Но Сула се намръщи, сякаш изпитваше недоверие към тези планове.
— Не знам, Гай Марий, мисля, че последното противоречи на цялата досегашна римска политика. Римският начин на мислене и поведение, римските обичаи и така нататък трябва да принадлежат единствено на Рим. Да ги разпространяваме из финикийска Африка, при това сред маври и бербери, ми изглежда като предателство спрямо Рим.
Марий впери поглед в тавана.
— Вече няма никакво съмнение, Луций Корнелий, ти наистина си аристократ! Колкото и мизерно да си живял досега, останал си си със самочувствието на един от господарите на света — въздъхна той, но скоро се върна на належащите въпроси. — Имаш ли списъците с плячката? Боговете да ни помагат да не пропуснем и последния гвоздей.
— Ако оприличим Рим на голяма кана вино, Гай Марий — започна да импровизира сентенции Сула, — чиновниците от хазната представляват утайката.
— Не само в Рим е така, Луций Корнелий.
През ноемврийските дни в Утика пристигна писмо от консула Публий Рутилий Руф. Марий вече бе придобил навика да чете цялата си официална кореспонденция пред Сула — истинско удоволствие за квестора, който, далеч по-запален читател от началника си, изпитваше и много по-голямо наслаждение от колоритния стил на консула. Така или иначе, когато му донесоха писмото, Марий беше сам в кабинета си и това го зарадва, защото му беше омръзнало да чете на глас. Всеки път, когато Сула го слушаше, той се мъчеше като последен нещастник да раздели на смислени изречения редовете, при това приятелят му имаше навика да пише с всевъзможни подчинени фрази и вметвания, способни да уморят до смърт един италийски простак без думичка гръцки.
Но още щом прочете първите няколко думи, той подскочи от стола си, плесна се по челото и разтреперан от ужас, хукна да търси Сула.
Нахълта като обезумял в кабинета му и размаха свитъка пред лицето му.
— Луций Корнелий! Писмо от Публий Рутилий!
— Какво? Какво пише?
— Сто хиляди римляни избити — започна да чете оттук-оттам Марий, за да не се бави с излишните стилови увъртания на консула. — От тях осемдесет хиляди са войници… Германите са ни направили на пух и прах… Глупакът Цепион отказал да се присъедини към Малий Максим… Издигнал лагер тридесет километра по на север… Младият Секст Цезар бил тежко ранен, както и Квинт Серторий… Само трима от двадесет и четиримата изборни военни трибуни оцелели… Всички центуриони — убити… Спасилите се войници били от най-необучените легиони, всичките — дезертьори… Цял легион от марси-доброволци са избити до крак, народът на марсите отправил официален протест пред Сената… Искали огромни обезщетения, ако се наложи, щели да прибегнат до съда… Самнитите също са бесни…
— Юпитер! — На свой ред се хвана за главата Сула и се тръшна обратно на стола си.
Марий си замърмори под носа, четейки следващите редове, и квесторът нямаше как да разбере какво пише по-нататък; изведнъж началникът му издаде някакъв странен звук и Сула скочи на крака, уплашен, да не би да е получил удар. За щастие нямаше такова нещо и преди още да е заобиколил писалището си, той му обясни какво още се е случило.
— Аз… съм консул!
Сула се закова на място и го изгледа, зяпнал от изумление, сетне промълви:
Юпитер!
Марий зачете писмото на Рутилий Руф на глас, като този път се постара да не изпуска нито ред:
„Още същия ден народът свърши останалото. Маний Аквилий не бе имал време да седне обратно на мястото си, когато десетте народни трибуни скочиха едновременно от пейката си и се завтекоха право към рострата. Половин Рим се беше натъпкал в Кладенеца на Комициите, а другата половина изпълваше кажи-речи докрай долната част на Форума. Разбира се, трибуните бяха последвани от всички сенатори, с изключение на Скавър и нашия добър приятел Прасчо, които останаха да си говорят с празните столове.
Народните трибуни веднага свикаха плебейското събрание и без да губят нито минутка, предложиха един след друг два плебисцита. Винаги ме е удивлявало как понякога с месеци «дъвчим» един законов текст и нищо не излиза, а друг път само за секунди може да ни хрумне точната формулировка и да минем незабавно към прилагането й. Излиза, че цялата работа на Сената се състои в това да преправя добрите закони в лоши.
Кота ми беше съобщил, че Цепион бързал пръв да пристигне в Рим, за да разпространи своята версия за събитията, но понеже имал намерение да запази империума си, трябвало да остане извън помериума, а вместо него в града щели да се захванат за работа синът му и агенти, на които можело да се разчита. По този начин си въобразявал, че едва ли не с един удар ще постигне две цели: да спечели общественото мнение на своя страна, като разпространи новината за катастрофата при Араузио от своята гледна точка, и да си издейства продължаване на пълномощията, така че при една бъдеща акция в Трансалпийска Галия евентуално да измие позорното петно от името си. Като се замисля, бе твърде възможно да сполучи и в двете си начинания.