Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Той се отдръпна от Балтазар и се приближи почти плътно до Жан-Клод.
— Но от твоите вампири никой не е пострадал. Не мога нито да им отнема енергията, нито да им дам енергия, защото ти ме възпрепятстваш. Това ме удиви повече от всичките ти други постъпки, Жан-Клод. Никога не бих си помислил, че у теб ще се появи такава сила, нито сега, нито след хиляда години.
Той тръгна към Ричард. Застана пред него. И все пак новото тяло беше по-високо, поне метър и деветдесет.
Странника беше толкова близо до него, че пурпурната му тога докосна фрака на Ричард. После той започна да обикаля около него, без да се губи контактът между тогата и фрака. Краят й се плъзгаше по него като мека длан.
— Падма не би могъл да придобие такава сила от своето членство.
Странника спря между Жан-Клод и Ричард, вдигна ръка да удари Ричард по лицето, но Ричард го хвана за китката.
— Стига — каза Ричард.
Странника бавно измъкна ръката така, че китката му докосна китката на Ричард. Той се обърна към Балтазар с усмивка.
— Ти на какво мнение си?
— Мисля, че Жан-Клод е щастливец — отвърна Балтазар.
Лицето на Ричард пламна, ръцете му се свиха в юмруци. Бяха го поставили в положение, в което обикновено поставяха жените. Започнеш ли да отричаш, че спиш с някого, не ти вярват. Колкото по-упорито отричаш, толкова по-уверен е опонентът ти.
Ричард се оказа по-умен от мен. Той не се опита да отрича каквото и да било, просто се обърна и погледна Странника. Впери поглед в очите му и каза:
— Махни се от мен.
Всички негодници се засмяха, а от нас — никой. Колкото и да е странно, Томас и Гидиън също не се засмяха. Какво правеха те при Падма? Каква верига от събития ги бе поставила в положение да не могат да скъсат с него. Ако всички оцелеехме, може би щях да имам възможност да ги попитам, но беше съмнително. Ако убиехме Падма, и те вероятно щяха да загинат. Ако Падма убиеше нас, е, тогава всичко е ясно.
Странника се приближи към мен в облак от пурпурен плат.
— Което ни води при теб, Анита.
Новото му тяло се извисяваше на повече от педя над мен, но аз отдавна бях свикнала с това.
— Кое? — попитах аз, вдигнала поглед към него.
Той пак се разсмя. Беше страшно доволен. Разбрах какво беше това — доволство след приятно преживяване. Двамата с Балтазар явно бяха лъснали семейните скъпоценности.
Вгледах се в усмихнатото му лице и попитах:
— Това тяло да не би да е два пъти по-потентно или просто Балтазар харесва разнообразието?
Веселостта изчезна от очите, от лицето му, както слънцето се скрива зад хоризонта. Остана само студенина, дистанцираност и вече никакъв разговор с него не беше възможен.
Може би настина си бях позволила твърде много.
Жан-Клод ме хвана за раменете и ме премести назад. Искаше да застане пред мен, но го спрях.
— Аз го ядосах. Не е необходимо да ме защитаваш от него.
Жан-Клод остана зад мен, но по някакъв невидим сигнал цялата ни свита се придвижи напред и застана в полукръг зад нас.
Ивет, Уорик и Лив се показаха от коридора.
— Всички изглеждате толкова апетитно, че бих ви схрускала — каза Ивет и се засмя на собствената си шега. Беше с обикновена бяла вечерна рокля. Голите й рамене бяха по-бели от роклята. Когато я видях, веднага разбрах, че днес още не е пила кръв. Ръкави, които не бяха съединени с роклята, покриваха ръцете й от подмишниците до китките. Вталеният корсаж преминаваше в широка бяла пола, надиплена като ръкавите. Светлорусата й коса падаше на плитчици и къдрици около лицето. Ивет не носеше маскарадни костюми — само дрехи, които бяха последен писък на модата. Гримът й беше малка тъмна ивица на хартиено бялата й кожа, но не е лесно да изглеждаш сдържан, когато си изтощен от глад.
Уорик беше с бял костюм с кръгла яка, от онези, на които не може да се сложи вратовръзка. Беше хубав костюм и толкова добре подхождаше на роклята на Ивет, че те приличаха на младоженци, чиято сватба е спонсорирана от модно ателие.
Ивет изглеждаше в роклята така, сякаш тя беше ушита специално за нея. Но на Уорик сякаш му беше неловко.
Лив ни огледа един по един. Тя беше облечена в синя вечерна рокля, която би подхождала повече на жена с по-меки черти и не толкова мускулеста. Роклята явно беше пришита, за да й бъде по мярка, и не й стоеше добре.
Виждах Лив за пръв път, откакто разбрах, че е участвала в изтезаването на Силви. Мислех си, че ще съжалявам, задето не я бях убила на място, когато имах такава възможност. Ала погледът й беше неуверен, тялото й — сковано, сякаш бе видяла Съвета на вампирите откъм другата му страна. Изглеждаше уплашена. Аз бях доволна.