![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Дали не чу въздишка в мрака? Обърна се. Нищо, трапезарията беше празна. Тръгна към високата врата към коридора. Не си правеше труда да върви по-тихо, стъпките му кънтяха силно.
Чу тихо изщракване. Дали не се бе затворила някаква врата? После шум от вдигане на прозорец.
Обърна се и тръгна по стълбището. Провери всяка стая. Не си правеше труд да светва лампите. Знаеше пътя покрай старите мебели, които бяха покрити с найлони и приличаха на призраци. Слабата светлина от уличната лампа му беше напълно достатъчна.
Най-сетне обиколи цялата къща и си тръгна.
Върна се в хотела и се обади от фоайето на Аарън. Помоли го да слезе в бара за по едно питие. Мястото беше доста приятно - малко, с няколко уютни сепарета, и почти безлюдно.
Седнаха на една маса в ъгъла. Майкъл погълна почти половин бира наведнъж и разказа на Аарън какво му се е случило. Описа му и сивокосия мъж.
- Знаеш ли, не ми се ще да казвам на Роуан - каза той.
- Защо? - попита Аарън.
- Защото не иска да знае. Не иска да ме вижда разстроен отново. Това направо я подлудява. Опитва се да ме разбере, но просто не може. Аз откачам, а тя се ядосва.
- Мисля, че трябва да и? кажеш.
- Тя ще отговори, че трябва да го забравя и да се посветя на нещо приятно. Понякога си мисля, че ако успеем да пропъдим този ад оттук, ако въобще е възможно…
- Какво?
- О, звучи налудничаво, но бих убил всеки, който се опита да навреди на онази къща.
- Кажи и?. Просто и? кажи какво се е случило. Не и? обяснявай как си се чувствал, освен ако не те попита, разбира се. Но не го пази в тайна.
Майкъл мълчеше. Аарън почти бе привършил питието си.
- Аарън, а какво може да направи тя със силата си, ако се опита да я използва и да я контролира?
Англичанинът кимна.
- Използвала я е през целия си живот, за да лекува. А не иска да развива негативния потенциал; иска да я използва само частично.
- Да, но дали няма да започне да си играе със силата си в лабораторията.
- Може би, след време. Но мисля, че сега се е концентрирала върху идеята за медицински център. Иска да бъде със семейството си и да реализира този план. Трябва да призная, че концепцията и? е прекрасна. Сигурен съм, че в «Мейфеър и Мейфеър» са много впечатлени, въпреки че едва ли ще го признаят. - Аарън изпи виното си. - Ами ти? - И направи жест към ръцете му.
- О, имам напредък. Свалям ги все по-често. Не зная…
- А когато плуваше?
- Сигурно съм ги свалил. Господи, дори не помислих за това. Аз… Мислиш ли, че има нещо общо?
- Не, не мисля. Но според мен с право смяташ, че онзи мъж не е бил Лангтри. Просто предчувствие, но не мисля, че Лангтри би се опитал да се намеси по този начин. Обаче на всяка цена кажи на Роуан, ако искаш и тя да е напълно откровена с теб. Кажи и? всичко.
Знаеше, че Аарън е прав.
Беше облечен за вечеря и седеше във всекидневната на апартамента, когато Роуан се прибра. Направи и? питие и и? разказа накратко целия инцидент.
Видя тревога на лицето и?, дори разочарование, че нещо толкова мрачно и ужасно разклаща увереността и?, че всичко ще бъде наред. Изглеждаше неспособна да каже каквото и да било. Просто седеше на дивана, до купчината пакети, които бе донесла. Не беше докоснала питието си.
- Мисля, че беше един от номерата му - каза Майкъл. - Както лилиума. Не трябва да му придаваме голямо значение.
Нали това искаше да чуе тя?
- Да, точно така ще направим - отвърна Роуан с леко раздразнение в гласа. - А ти… как ти се отрази? Аз бих откачила, ако видя подобно нещо.
- Ами стреснах се, но беше дори някак вълнуващо. Ядосах се и май пак получих… пристъп…
- Господи, Майкъл!
- Не, не. Седнете, доктор Мейфеър. Добре съм. Обикновена реакция на организма. Не знам точно. Може би просто съм се уплашил. Веднъж, като дете, се спусках с шейна на колела по плажа Пончартрейн. Качвахме се до върха на хълма и се спусках надолу съвсем спокоен. Но веднъж се случи нещо много странно. Получих някакво стягане в гърдите и корема. Много болеше! Сякаш тялото ми се бе вдървило. Е, сега беше нещо подобно.
Тя седеше със скръстени ръце и стиснати устни. Накрая каза тихо:
- Хората умират от сърдечен удар и при спускане от хълм, и при други силни вълнения.
- Аз няма да умра.
- Така ли?
- Да, защото вече съм умирал и знам, че не ми е дошло времето.
Тя се засмя горчиво.
- Много смешно, няма що.
- Напълно сериозен съм.
- Не искам повече да ходиш там сам. Не му предоставяй още възможности да ти причинява подобно нещо.
- Глупости, Роуан! Не се страхувам от тъпия призрак. Освен това ми харесва да ходя там. Пък и…
- Какво?
- Така или иначе той все някога ще се появи.
- И защо смяташ, че е бил Лашър? - попита тя тихо. Лицето и? внезапно се бе отпуснало. - Ами ако е бил Лангтри, ако е искал да ме напуснеш?