Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Арти Ардженто, известен още като „Банката“, беше нисък и дебел, с тъмнокестенява коса. Херувимските му бузи бяха розови, а облата му брадичка висеше спокойно между масивните рамене и ръце, които приличаха на телешки плешки. Юмруците му, овални като свински задник, бяха изподрани от домакинстване на „обеди за уреждане на вземания“. Когато ходеше, тялото му се накланяше, сякаш замахва за удар. Често по време на разговора сграбчваше човека за ризата — може би беше просто навик или пък подготовка за по-сполучлив удар. Усещайки се внезапно, той започваше да изтупва отпечатъците от пръстите си. Използваше брутален език, но с такъв тон, че дори папата не би възразил да го слуша. Беше имигрант от Италия, неаполитанец, с банкерско образование. Артуро Гарибалди Ардженто беше нещо средно между грубиян и сладкогласен херувим.
— Как са го избрали за президент на банката, по дяволите?
— Сигурно е набил яко борда на директорите. Не знам със сигурност, но май е президент вече осма година. Има голямо влияние сред нюйоркските политици. Полезно е да познаваш този човек, повярвай ми — каза Бен.
— Дано да е така. Надявам се да ни съдейства. Тези коли ми трябват. Поел съм ангажимент.
Вратата се отвори широко и двама души полуизнесоха, полуизвлякоха някакъв мъж от кабинета. Единият държеше хавлия на главата му, която се напояваше с кръв. Замъкнаха го по коридора до изхода и го оставиха в една кола.
Бен и Бепи ги изгледаха смаяни и след това влязоха в кабинета.
Бен го прегърна и го целуна по двете бузи. След това се усмихна и потърка шкембето му.
— Добре изглеждаш, Банка. Това е съдружникът ми, Бефино Менесиеро. От Бруклин е.
Арти се ръкува с Бепи.
— Какво е станало с този човек? Закъснял е с плащането ли? — попита ухилен Бен.
— Нали знаеш, Бен. Винаги се опитвам да направя добро, старая се да бъда деликатен човек, но тези негодници злоупотребяват с това. Не си струва да бъдеш деликатен. Държиш ли се любезно, започват да те прекарват още по-яко. Когато им трябват пари, са готини, усмихват се като долни курви. После, след като получат каквото искат — нищо. Затова първо им чупя тъпите глави. След това краката, а после и ръцете. Писна ми да ме баламосват. Ще направя инвалиди всички, които закъсняват с плащанията. Това е новото ми правило. Всички ще получат по една инвалидна количка за Коледа. Да престанат да къркат. И тогава ще си платят, ще видиш. Хайде стига, майната му. Време е за обед. Хайде да сложим нещо за хапване. Гладен съм.
Той седна и отвори едната вратичка на бюрото си. Отвътре излезе студена мъгла. Там имаше хладилник. Арти извади около килограм шунка, салам и швейцарско сирене, увити в непромокаема хартия. Другите двама мъже се върнаха. Арти ги представи и им разпореди да приготвят обеда. Единият от хората му наряза голям самун италиански хляб, а другият режеше домат на филийки.
— Не режи домата много тънко. Ah capeesh? — кресна Арти. Докато разстилаше покривка за маса върху бюрото, той погледна Бен. — Винаги опропастява доматите. Мисли се за майстор на сабята. Реже ги тънко като вестник, негодникът му. Кой обича доматите на тънки резенчета? Аз ги харесвам сочни и дебели.
Човекът, който режеше домата, се усмихна, сякаш му бе приятно, че говорят за него. Бен се засмя.
— Нали ти казах, че е шантав, а, Беп?
Бепи се усмихна и кимна. Не можеше да повярва какво вижда в тази банка.
След обеда пристъпиха към деловата част. Разговора водеше Бен. Той обясни на банкера от какво има нужда Бепи и че колите му трябват непременно до три седмици.
— Невъзможно е да се намерят сто коли за три седмици — отговори банкерът. — Кредитната комисия изобщо няма да заседава до следващия месец. Докато дойде време заемът да бъде одобрен, ако бъде одобрен… — Той продължи да изтъква причините, заради които това не може да стане.
— Ние не искаме заем. Забравете за комисията и процедурите — прекъсна го Бепи грубо. — Ние искаме само сделката за колите. Искаме сто нови големи автомобила да бъдат доставени на пристанището в Бруклин — всичките платени — на името на Але Ополито. Искам вашата банка да обработи сделката, да плати с акредитив всички мита и транспорта от наше име, както и да използвате връзките си за намирането на колите. Вие имате връзки, защото финансирате търговските посредници. Така че трябва само да ги изцедите. Помолете ги за услуга.