Човек на почит

— Майка му стара! Да не би да ми се обаждаш в осем сутринта, за да ми кажеш, че съм нисък? Много си остроумен, приятелю.

— Ела да се срещнем за закуска в гръцкия ресторант след един час. Трябва да поговорим. Става ли?

— Не ям в гръцки ресторанти. Не мога да понасям гадните гърци, особено сутрин!

— Стига глупости, Бен. Къде искаш да закусиш тогава? — попита Бепи, ставайки малко раздразнителен.

— Какво ще кажеш за кафенето на Бек стрийт?

— Добре, на Бек стрийт. След един час.

Докато закусваха, Бепи каза на Бен, че му трябва търговец на коли, който продава големи нови автомобили.

— Да, сетих се. За Алън Стоун и неговите араби.

— Имам нужда от търговец на големи коли и банкер, който ще се съгласи да му даде заем — обясни Бепи. — Трябва да изкопча сто коли от тях. Първо трябва да намерим банкера. В случая той е ключовата фигура. Познаваш ли някого, когото можем да изцедим?

— Да, в Бронкс. Свестен е, но не знам колко лесно ще пусне. Малко е pazzo. Обича да отвръща на стрелбата.

— Няма значение. Дава ли заеми на търговски агенции?

— Това му е сферата на дейност. Обича да отпуска кредити на търговци на коли. Като допълнителна гаранция по заемите взима плащанията за колите. Вече държи да контролира всички гаранции, понеже веднъж банката изгоря с един милион.

— Добре, обади му се още сега. Ей там, на стената, има телефон. Уговори среща за обяд.

— Връщам се след малко.

След няколко минути Бен се върна.

— Всичко е наред. Ще ни чака в кабинета си в дванайсет.

— Как се казва този човек? — попита Бепи, докато пътуваха към Бронкс.

— Дебелия Арти — отвърна Бен.

— Какво е това „Дебелия Арти“? Човекът е банкер. Как е истинското му име?

— А, казва се Арти Ардженто. Живее в Уестчестър и е президент на банката. Преди години погребах баджанака му. Хубаво погребение му направихме.

— Това да не е било някоя от периодичните ти акции, осигуряващи добра година за баща ти?

Бен се пръсна от смях.

Пристигнаха в банката точно на часа, но Арти имаше заседание. Докато чакаха пред кабинета на банкера, вратата рязко се отвори. Мъж в тъмносин костюм излезе и се отдалечи забързано. В бързината, той не дръпна вратата достатъчно силно и тя бавно се отвори на около пет сантиметра. През процепа виждаха седнал на стол мъж и друг, дебелак, надвесен над него, който го бъхтеше здраво и крещеше нецензурни думи.

— Какво става там, дявол да го вземе? — попита Бепи.

— А, сигурно нищо. Може би просто си прибира вземанията.

— Как така нищо? Та вътре убиват някого! Виждам, че удрят човек. Погледни хубаво, Бен. Това банка ли е или не?

— Казах ти, че Арти е малко pazzo. Той е много шантаво копеле. Ако вземеш заем от него и не го изплатиш навреме, те кани на обяд в кабинета си. Докара ли те тук, нарежда на шофьора си да те държи и те бие, докато се насереш. Тежи сто и седемдесет кила. Съвсем скоро ще го видиш. Той е необикновен банкер.