Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Когато излязох от къщи, беше жега — оплака се той.
— Какво правя тук, по дяволите? Измръзнаха ми даже топките!
— Седем часът е, Хари, нощта още не е настъпила — отвърна му Дюк Демей, когото бяха повикали от Вирджиния.
— Вкъщи вече е десет — каза Ейкън. — А аз си лягам с кокошките.
— Още два часа и се прибираме в хотела. И ще си хапнем здравата.
— Чак в полунощ — изскимтя Ейкън. — Закуска посред нощ. Рай за любителите на нощния живот.
Демей избърса предното стъкло, вгледа се в пътя и каза:
— Знаеш ли, май ще си имаме компания.
Ейкън вдигна уоки-токито и алармира патрулната кола.
— Включете буркана, момчета, имаме гости от имението. — Той си сложи дебелите ръкавици, вдигна яката на синьото си служебно яке, разхлаби деветмилиметровия си „Глок“ от кобура на бедрото и промърмори: — Надявам се само този юнак да не се окаже каубой.
Червените и сини дежурни светлини на патрулната кола проблеснаха и един син джип отби от пътя и спря.
Ейкън и Демей излязоха от колата и застанаха зад двамата щатски войници. Прозорецът на джипа безшумно се спусна.
— Дръжте си ръцете така, че да ги виждам — каза единият войник на шофьора. Ейкън и Демей минаха зад джипа и осветиха вътрешността с фенерчетата си. Шофьорът беше сам.
— Нещо не е наред ли? — попита шофьорът.
— Мога ли да видя шофьорската ви книжка и регистрацията на колата? — попита войникът.
— Да, разбира се — каза нервно шофьорът, дълга и кльощава карикатура на човек. — Не съм превишавал скоростта. — Той подаде шофьорската си книжка и регистрацията на войника, който ги освети с фенерчето си.
— Казвате се Джесъпс, така ли?
— Да, сър.
— Според регистрацията автомобилът ви е собственост на Светилището.
— Точно така.
Ейкън пристъпи до войника и показа документите си на Джесъпс.
— Аз съм агент Ейкън от Федералното бюро за разследване. Бихте ли слезли от автомобила, ако обичате?
— Какво съм направил?
— Все още нищо — отвърна хладно Ейкън.
Джесъпс се измъкна от автомобила, пъхна ръце в джобовете на якето си и затропа с крака по пътя. Очевидно беше изплашен до смърт. Дъхът му излизаше от устата на къдрава пара.
— Как така управлявате такава машина, господин Джесъпс? — попита Ейкън. — Каква ви е работата в Яхве?
— Аз съм шофьор — отвърна върлинестият мъж.
— Шофьор, ха! Защо не влезем в колата ми за минутка, вместо да мръзнем на тоя студ?
Той дръпна единия от войниците настрана и каза:
— Може да се наложи да задържим този автомобил.
— Искате да го проверим за оръжия ли?
— Не. Просто нека си постои така засега. — Той взе шофьорската книжка и регистрационните документи, след което обискира Джесъпс за оръжие и го поведе към колата на ФБР. Сложиха го да седне отзад, докато двамата с Демей седнаха отпред.
— И така, вие сте Мордохай Джесъпс, нали? — попита Ейкън.
— Аха.
— И кого возите в този автомобил? — попита Демей.
Джесъпс не отговори веднага.
— Да не возите Енгстрьом? — попита Ейкън.
— Н-н-н-е, сър.
— Тогава кого?
Мордохай се поколеба, после каза:
— Брат Авраам.
Ейкън и Демей се спогледаха, но се опитаха да прикрият изненадата си.
— Вие возите Авраам?
Мордохай кимна.
— Къде е той сега?
Мордохай се размърда неловко на задната седалка и изтри уста с ръка.
— Там — каза накрая той, кимайки към Яхве.
— Защо не го открихме, когато претърсихме форта?
— Той… такова… не беше там.
— А къде? — настъпи го Демей.
— Горе в планината.
— Искате да кажете в планината Джеймс? — попита Ейкън.
— Да, сър.
— Къде точно в планината? — попита Ейкън.
— В-в-ви-жте, момчета, не мога да говоря за това. Ще загазя.
— Ти и без това вече си го загазил — каза Ейкън. — На твоя шеф като нищо ще му лепнат присъда за държавна измяна.
— Измяна!
— Всеки път, когато си отвори устата, той подбужда към бунтове срещу правителството — каза Демей. — Проповядва тероризъм и убийства.
— Ама той е страшно религиозен.
— Той е по-луд и от едноок бухал — каза Ейкън. — Откъде си, звучиш ми малко южняшки, Мордохай — нали нямаш нищо против да ти викам Мордохай?