Войната на вярата

— На практика ние имаме различни интерпретации. Някои от тях силно се различават помежду си.

— А нима трябва да постъпвате така? Има ли абсолютни универсални стойности?

— Някои твърдят подобно нещо.

— Бих ви помолил да помислите по тези въпроси. — Фарканът стана от стола и изчака Трайстин да се изправи.

— Добре. — Трайстин направи лек поклон и отвори вратата, след това спря и почука на съседната. — Приключихме, доктор Суруки.

— Благодаря ви. — Доктор Суруки отвори вратата и се усмихна. — Благодаря ви, лейтенант.

Трайстин се върна в централната приемна на медицинския център, след това отново тръгна по коридора, като се питаше защо фарканите задават въпроси за разликите в моралните стойности на възвращенците и хората на коалицията Еко-Тек. Това означаваше, че бяха изучавали и двете култури — но с каква цел? Джеймс имаше право; ставаше нещо скрито, коварно, но коалицията се боеше да разследва подробно какво, което водеше до още повече неприятности. Дори Ултийна бе намекнала за това.

— Трайстин?

Той вдигна глава. Ултийна Фрейър, облечена в зелената си униформа, беше сама, а край нея преминаваха хора от техническия персонал на станцията.

— Да? — Той се приближи към нея.

— Просто исках да ти кажа довиждане. Изглеждаш разтревожен. Надявам се, че не приемаш фарканите прекалено сериозно.

— А как да се отнасям с лекота към тях? — Той си наложи да се засмее. — Те непрекъснато задават такива въпроси, по които пилотите не бива да разсъждават.