Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Видя двадесетина войника в двора, а с приближаването забеляза и кръв по камъните.
- Какво става? - обърна се той към един млад тракийски офицер. Мъжът го разпозна.
- Нападнали са някой, господарю Еней - каза той. - Твоят слуга не ни допуска да влезем.
Хеликаон подмина офицера и удари с юмрук по вратата.
- Кой е? - разнесе се гласът на Гершом.
- Хеликаон. Отвори вратата!
Чу отместването на резето и му отвориха. Първото, което видя, бе тялото на пода, покрито с две наметала. Кръвта бе попила в килима под него. Въпреки факта, че лицето бе покрито, Хеликаон веднага разбра, че мъртвецът е Антифон. Никой друг в Троя не беше толкова дебел. Тракийският офицер влезе след него и погледна покрития труп.
- Не знаехме какво да правим, господарю - каза Гершом и се поклони. - Този човек се довлече дотук и попита за теб. После се свлече и умря.
Хеликаон изгледа египтянина внимателно. Никога преди това не го бе виждал да сервилничи, нито някога му се беше кланял. Срещна погледа му и почувства, че има нещо повече. Затова бързо се обърна към офицера.
- Мъртвецът е Антифон, синът на Приам. Предлагам да повикаш каруца, за да отнесеш тялото в двореца.
- Така ще направя - отвърна тракиецът. После се завъртя към Гершом. - Принцът каза ли още нещо, преди да умре?
- Опита се, господарю - отвърна египтянинът със сведена глава. - Не спираше да вика господаря Хеликаон. Казах му, че го няма. Опитах се да спра кървенето, но раните бяха твърде дълбоки. После той умря. Не можах да го спася.
- Защо не ни пусна да влезем? - попита войникът.
- Изплаших се, господарю. Аз съм чужденец в този град. В къщата идва човек, който след това умира, а после и други въоръжени мъже блъскат по вратата. Не знаех какво да сторя.
Отговорът явно задоволи тракиеца.
- Ще наредя да изпратят каруца - каза той на Хеликаон и излезе. Когато вратата се затвори, Гершом коленичи до Антифон и свали най-горното наметало от лицето на мъжа. Очите на Антифон бяха отворени, но Хеликаон го видя да мига. После от една странична стая излезе лечителят Макаон.
- Какво става тук? - попита объркано дарданецът.
Гершом вдигна поглед.
- Нападнали са го тракийски войници, пратени от брат му Агатон - каза той без следа от сервилност в гласа. Макаон също коленичи до Антифон и свали наметалото още по-ниско. Гърдите на принца бяха покрити с кръв и Хеликаон видя няколко шева върху множеството рани. Макаон огледа прорезите, а после постави ръка до сърцето на Антифон.
- Той е силен мъж - каза лечителят. - А и мисля, че тлъстините му са попречили на остриетата да му нанесат смъртоносни удари.
- Защо го е направил Агатон? - обърна се Хеликаон към ранения.
- Бях ужасен глупак. Не видях толкова много неща. Мислех си, че също като мен и Агатон иска да си отмъсти на Приам за обидите и разочарованията. Но той е изгубен в море от омраза. Не само към Приам, но и към всички, които някога са го обидили, поне според него. Тази нощ ще има клане. Хиляда тракийци и двеста микенци ще атакуват двореца. Всички в мегарона трябва да умрат. Всички принцове, съветници и благородници. Всички. Опитах се да го убедя, че това е лудост. Той прати трима убийци след мен. - Антифон се усмихна уморено. - Е, убих ги. Хектор щеше да се гордее с мен, не мислиш ли?
- Щеше, да. Ами жените?
Усмивката на принца се стопи.
- Сестрите ни трябва да са в безопасност. Останалите ще са просто плячка. Не знаех, че таи в себе си толкова много омраза. Бях сляп в яростта си към Приам. Трябва да избягаш от града. Щом баща ни умре, Агатон ще прати убийци след теб.
- Приам още не е мъртъв - каза Хеликаон.
- Не можеш да сториш нищо. Великите порти се пазят от отряд, подчинен на човек на Агатон. Имат заповед да не напускат постовете си и да държат портите затворени до зазоряване. Няма да дойдат на помощ на Приам. А в двореца има само стотина орли. Те не могат да спечелят срещу подобен брой нападатели.
- Ами Андромаха? Тя къде е?
- О, тя също е в списъка с враговете. Тя му отказа, Еней той сподели, че с удоволствие ще гледа как тракийците я изнасилват.
Беше следобедът преди пиршеството и Андромаха стоеше на балкона в покоите си, загледана над зелените хълмове на север от града. Там пасяха овце, а в далечината видя и двама ездачи, прекосяващи един хребет. “Колко ще е хубаво, помисли си тя, да съм свободна от Троя.” Колко прекрасно щеше да бъде да язди безгрижно из хълмовете.