Върховното кралство [Рицарят]

— Какво има? — попита Лорн.

— Трябва да видите това, рицарю — отвърна ветеранът, като прекоси бързо стаята.

Отиде до прозореца.

Заинтригувани, тримата приятели станаха, за да отидат при него и видяха за какво ставаше въпрос. Долу колона от затворници прекосяваше един малък двор. Охранявани строго, осъдените вървяха бавно, превити под тежестта на веригите и изтощението. Изчезваха един по един през една ниска врата на главната кула.

— Току-що дойдоха — обясни Лиам. — Това са бунтовниците, които се бореха против отстъпването.

— Тези, с които е била Нае? — попита Алан.

— Да, монсеньор. До тази сутрин са били затворени в затвора на Ангборн.

— Но защо ги местят тук? — запита се на глас Лорн.

— Това е работа само на Естеверис — каза Алан.

— Естеверис не може да ги освободи, нито да нареди да ги удушат в килиите им — каза Енцио. — И се съмнявам, че иска процес, който те да превърнат в трибуна, а други да поемат защитата им.

— И най-вече — добави принцът — той не може да ги екзекутира, без да ги превърне в мъченици.

— Така че ги предава на Иргаард заедно с крепостта — заключи Лорн. — Като оставя на Черния дракон грижата да реши съдбата им.

— Трябва да признаем, че е доста добре изиграно — каза Алан, като се дръпна от прозореца.

Изглеждаше едновременно примирен и възхитен. С походка, която беше по-несигурна, отколкото му се искаше, той отиде до масата, напълни с вино първата чаша, която му попадна пред очите и я пресуши на един дъх, прав. Двамата му приятели се спогледаха, но не казаха нищо.

Лорн се обърна към хоризонта на север, който отразяваше като огледало Морето на мъглите. С изненада видя отблясъка на предмет, отразяващ слънчевите лъчи там, където чакаше иргаардският флот.

— Десет кораба — каза Енцио, който беше видял същото като него. — Което означава бойна ескадра. Ето какво въоръжава Иргаард, за да ескортира дипломатическа мисия.

— Официално — каза Алан зад гърба им — това е, за да бъде защитен принцът-дракон от евентуални нападения на скандските пирати…

— Все едно вече се виждат скандски платна далеч на изток в Морето на мъглите! — процеди Лорн.

— Може би не са поели по най-прекия път… — подигравателно подхвърли Енцио.

Настъпи мълчание, през което Алан довърши последната бутилка вино и каза:

— Време е да вървим, Енцио. Генералната репетиция скоро ще започне и ние не искаме да караме кралицата да чака, нали?

— Разбира се, че не — отвърна Енцио.

— И нищо да не помрачи празника — изтърва принцът с горчивина, която заинтригува Лорн.