Върховното кралство [Рицарят]

Лорн и Дорсиан бяха заедно в Кралската военна академия, през която минаваха най-добрите синове — по заслуги или по рождение — на Върховното кралство. Способен, но мързелив, непокорен на властта, Дорсиан беше изключен, след като беше обвинен в изнасилване. Той беше убеден, че Лорн го беше наклеветил неоснователно и оттогава хранеше към него дълбока омраза. Няколко години по-късно двамата млади мъже отново се бяха срещнали в околностите на Валмир, където Лорн се биеше под знамената на Върховното кралство, докато Дорсиан командваше отряд от наемници, продаваше се на този, който платеше повече и се отдаваше на различна контрабанда.

— Е! — продължи той. — Ще сгрешиш, ако не се възползваш… Ако знаеш какво удоволствие изпитах, когато научих, че благородният, храбрият, безупречният Лорн Аскариан е бил осъден за държавна измяна… Но всичко това се оказа само една трагична грешка, не е ли вярно? И ето те отново.

— Нае е добре — каза Лорн. — Тя е свободна и в добро здраве.

Новината свари Дорсиан неподготвен.

— На… Нае? — заекна той. — Свободна?

— Да. И далеч от опасност.

Дорсиан се съвзе.

— Значи знаеш — каза той.

— Че за малко не си я убил? Да, зная.

— Не съм го искал. Дори се опитах да я разубедя да… — не довърши той. — А ти не мислиш ли, че тя е достатъчно силна и интелигентна, за да направи сама своя избор?

Лорн не отговори и издържа погледа на Дорсиан, който се усмихна и каза:

— Заради това, което има между нея и мен е, нали?

— Бълнуваш.

— Просто се опитвам да разбера какво правиш тук. При положение, че не разбирам аз самият какво правя тук. До днес като че ли смятаха, че сме си много добре в градския затвор. Нашите тъмничари много се забавляваха да ни бият и да ни държат гладни. А ето че тази сутрин ни доведоха тук. Знаеш ли защо?

— Ти и другарите ти ще бъдете оставени на Иргаард.

Отначало смълчан, Дорсиан посрещна новината с истинска смелост. После се надигна и попита:

— Тогава това е прощаване?

Лорн се обърна към вратата и извика:

— Тъмничар!

Вратата се отвори и тъмничарят влезе с две големи кошници храна, която започна да раздава — хляб, вино, месо, сирене — на изгладнелите затворници.

— За момента не мога да направя повече — каза Лорн. — Възстанови силите си. Скоро ще ти потрябват.