Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Слугите носеха крехки стриди, пържени риби, печени скомвари и всякакъв род други лакомства на патрициите с пурпурни мантии.
Силно унгарско вино се пенеше в чашите, печените скомвари, патиците и бекасите издаваха приятна миризма, която се смесваше с аромата на кипърските и сиракузки вина, гъсти и почти черни.
Върху пиятите и златните подноси се виждаха изрядни раци и разни плодове, които примесваха аромата си с тоя на цветята, поставени във вази върху масите.
Щом слугите се отдалечиха от портежото, Силвио Зиани стана и взе в ръка пълната си с вино чаша.
— Да пием, мои приятели — каза той с тържествен глас, — да чукнем нашите чаши за здравето на дожа, Съвета на тримата и Сената! Днес най-сетне падна главата на този монах-магьосник, чието име всички знаем! Да пием наздравица за това щастливо събитие!
Фоскари и Тадео Моро, които бяха седнали отстрани на великия капитан, станаха на свой ред, последвани от всички други благородници, чиито лица издаваха тържество.
Чашите започнаха да се чукат с възторжени възгласи.
— Кажете ми, сеньори — попита Енрико Бордено, един млад и твърде богат патриций. — Не разбирам още как Ауромето, този астролог е можал да се спаси от една смърт, която изглеждаше сигурна.
— Това е загадка и за мене — каза Леандро Малатеста, поставяйки върху масата полупразната си чаша. — Как този клетник Бертучио е могъл да се избави от Орфано.
— Има само един начин — обади се богатият сенатор Сима, — по който можем да си обясним това странно събитие.
— Ние ви слушаме, Сима, говорете! — извикаха повечето от събеседниците му.
— Ние знаем — подзе тържествено сенаторът, — че немият монах и този астролог бяха едно и също лице! Бертучио е можал да бъде спасен от Орфано от други хора, с които е имал тайни връзки!
— Вие имате право, Сима — отговори Силвио Зиани.
— И другаде са забелязани следите на тия индивиди, сеньори, — добави Тадео Моро, управителят от Сан Марко.
— Нали Съветът на тримата е твърдо решен да започне преследването? — запитаха множество гласове.
— Да. Те ще им дадат наказанието, което заслужават. Има големи причини да се вярва, че тия лица са имали връзки с Бертучио!
— И ако те познават неговата тайна? — попита Даниел Фоскари, който бе много нетърпелив. В такъв случай смъртта ги очаква!
— Това е твърде възможно, сеньори, твърде възможно — отговори Тадео Моро.
— Но те ще мълчат, благородни Фоскари, бъдете сигурни! Те не ще избегнат от смъртта! — каза Силвио Зиани, преизпълнен с важност.
— Тогава вие ги познавате вече? — попитаха множество гласове.
Тадео Моро вдигна рамене.
— Това е работа на Съвета на тримата, сеньори, ние можем да бъдем спокойни! — каза той.
В този момент един от лакеите в разкошна ливрея, поставени пред палата, влезе внезапно в портежото, приближи се до капитана и му съобщи нещо с тих глас на ухото.
— Гондолиерът Себастияно ли? — попита Силвио Зиани с висок глас. — Е добре, въведете го. Той може да направи пред всички ни своя рапорт! Моите благородни гости могат да го чуят.
Слугата се поклони и въведе незабавно в голямата зала гондолиера.
Той направи дълбок поклон към сътрапезниците на капитана, после зае една поза като някой обвиняем.
— Говори! Какво има да ни съобщиш? — попита Силвио Зиани.
Себастияно стискаше в пръстите си своята червена шапка.
— Мога ли да ви кажа всичко, господарю? — попита той.
— Всичко! — каза сухо Зиани. — Моите гости могат да чуят всичко!
— Е, добре, господарю… Пиетро и аз преди половин час бяхме на наблюдение върху площада Сан Марко.
— За да подслушвате тълпата! — прекъсна го капитанът.
— Имате право, господарю! Тогава ние забелязахме, след свършването на екзекуцията, двама чужденци, които стояха настрана и разговаряха нещо мистериозно. Единият носеше в ръка един предмет, който ни накара да се разтреперим!
— О, о! — каза Енрико Бордено, смеейки се. — Вие обикновено не сте от чувствителните!
— Какво държеше в ръка този чужденец? — попита Зиани.
— Една мъртвешка глава — отговори Себастияно, — главата на обезглавения монах!
— Как! Главата на астролога? — извика Тадео Моро. — Познахте ли я добре?
— С такава сигурност, както сега съм сигурен, че виждам пред мене уважаемия — отговори шпионинът.
— Какво правеха с тази глава?
— Те я разглеждаха и говореха помежду си. Когато забеляза, че сме близо до тях, те бързо слязоха по стълбата на Пиацета. Те се качиха в една лодка, която ги очакваше и се отправиха към острова на гробовете.