Потомците на Шанара

Докосваше с хлад и влага кожата и нашепваше за смърт.

Пар и Кол се движеха бавно, внимателно през този кошмар, борейки се с усещането, че са станали безтегловни. Очите им се местеха от сянка на сянка, търсейки движение, но намираха само мъртвило. Светът, в който бяха навлезли, беше безжизнен, сякаш Призраците, за които знаеха, че се крият там, бяха плод единствено на техните измислици.

Бързо отидоха до останките на Моста на Сендик, за да могат оттам да открият Гробницата. Стъпките им бяха безшумни във високата трева и подгизналата почва. Понякога ботушите им напълно изчезваха в килима от мъгла. Пар погледна към вратата, през която бяха дошли. Тя не се виждаше никъде.

За миг скалата и всичко останало от двореца на Кралете на Тирзис изчезна. Сякаш никога не е съществувал — мрачно помисли Пар.

Почувства студ и празнота в себе си, както и горещина там, където потта се стичаше под дрехите му. Емоциите не можеха да се подредят — всички те крещяха и искаха да бъдат чути. Усещаше сърцето в гърдите си, пулсът му се учести и почувства с всяка стъпка приближаването до смъртта. Щеше му се да повика магията, дори и най-обикновена, колкото да се увери, че има някаква защита. Но тя би събудила това, което живееше в Дупката, а той не искаше да рискува.

Кол го дръпна за ръката и му показа мястото, където миналия път се бе разтворила земята, а после всичко бе изчезнало в тъмнина. Трябваше да заобиколят. Пар кимна и поведе. Кол му вдъхваше сили, сякаш самото му присъствие можеше да изплаши злото. Мощното му тяло стоеше зад Пар, а скулестото лице с решително изражение подсказваше, че може само с воля да промуши неприятеля си. Пар беше неописуемо благодарен на брат си за това, че дойде. Реакцията му бе егоистична, знаеше го, но също и честна. Смелостта на Кол до голяма степен определяше и неговата.

Заобиколиха и тръгнаха към развалините на моста. Всичко около тях бе непроменено, тихо, неподвижно, изпразнено от живот. Но след това нещо потрепера в мъглата отпред — изкривена сянка, която се надигаше в храстите.

Пар пое дълбоко въздух. Това беше Гробницата.

Забързаха към нея — Пар отпред, Кол на стъпка след него. Каменните стени се отърсваха от покрилия ги плащ на мъглата. Наоколо се издигаха храсти, бръшлян се спускаше от наклонения покрив, а тинята оцветяваше земята в тъмнозелено. Гробницата беше по-голяма, отколкото си я представяше Пар — повече от петдесет стъпки на дължина и около двадесет стъпки в най-високата си част. Изглеждаше като крипта.

Братята стигнаха до най-близката стена и покрай нея се отправиха към входа. Там откриха надпис, чийто букви почти бяха заличени от времето и годините. Спряха, без да дишат, и прочетоха: