Огнено жертвоприношение

Бих казала, че и двамата са с тоги, но нямаше да е съвсем точно. Странника беше загърнат в пурпурен плат, закрепен на дясното му рамо със златна брошка с рубин. Оголеното му ляво рамо показваше в най-добра светлина гладката му загоряла кожа. Одеянието бе стегнато на талията с два преплетени червени шнура и достигаше почти до глезените му, а под него се виждаха каишките на сандалите му.

Балтазар беше с подобна, но червена на цвят премяна, а брошката на рамото му беше сребърна, с аметист. Оголеното рамо и част от гръдта сякаш не биваше да оставят никакво съмнение, че той е мускулест, при все че и така беше очевидно. Червената тога беше вързана на талията с пурпурни шнурове.

— Момчета, приличате на близнаците Бобси13 — подхвърлих аз.

Жан-Клод се прокашля.

Аз млъкнах, но не бях сигурна, че ако днес видех и други, облечени така стилно, ще ми се удаде да се въздържа от подобни коментари.

Странника отметна глава и се захили. Смехът му беше радостен, весел и леко остър, като съсък на змия. Той обърна към мен тези чужди кафяви очи, но под тях беше той, Странника. Бих го познала, все едно през чии очи гледа.

Балтазар беше с около пет сантиметра по-нисък от новото тяло. Той стоеше толкова близко до него, че Странника го прегърна през рамо като висок мъж, който се разхожда с жена и я притиска към себе си, пази я.

— Днес спасих твоите хора, Анита. Спасих много вампири. Това не ти ли е достатъчно?

— Жан-Клод? — обърнах се към него аз.

Той дълбоко въздъхна.

— Безсмислено беше да те карам да обещаваш. Бъди себе си, ma petite, но се постарай никого да не оскърбяваш твърде силно.

Той отстъпи крачка назад и застана до мен. Може би и на него тази символика не му харесваше особено.

— Аз съм много радостна, че днес ти спаси приятелите ми — казах. — И съм направо във възторг, че спаси всички вампири. Ти получи изключително добри отзиви в пресата, без да се излагаш на риск. Все пак си помислих, че си съгласен, че трябва малко да се модернизирате, да се огледате и да видите, че сте в двайсети век.

— Но аз съм съгласен, Анита, наистина съм съгласен — Странника потърка буза о лицето на Балтазар и ме погледна толкова настойчиво, че аз се зарадвах, че не е хетеросексуален.

— Тогава каква е тази средновековна тъпотия? — посочих с пръст към Ърни.

Той бегло погледна висящия, после отново мен.

— На мен ми беше все едно, но останалите гласуваха и се реши, че Жан-Клод наистина е небрежен домакин.

Жан-Клод ме докосна по ръката.

— Ако вие бяхте дошли по моя покана или поне бяхте поискали разрешение за достъп на моя територия, аз бих бил повече от радостен да ви предоставя правото на ловуване. Макар че вие ще откриете и едно друго преимущество на легалността — изумителното количество доброволни жертви. Някои хора са готови да заплатят, за да утолите жаждата си чрез телата им.

— При нас отдавна е въведен закон — заговори Странника — да не се храним на чужда земя без позволението на владетеля й. Аз поддържах останалите, но твоят слуга ми посочи какви сериозни странични ефекти има моята сила върху вашето местно население.