Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Това беше повече от къща, това беше семеен исторически музей. Представата, че ще го загуби, го ужаси. Прииска му се да отиде до вилата, за да се види с Лиз и децата.
Обърна се към Господ с молба подпалвачът да бъде заловен.
Първият, който достигна билото на покрива, беше облечен в пожарникарска екипировка, в комплект с шапка и маска и носеше уоки-токи, което обслужваше без помощта на ръцете, за да комуникира с Лофгрийн на земята. Лофгрийн, Болд и останалите — сред тях и Бейън и Фидлър — бяха застанали зад ограничителната противопожарна бариера на тротоара. Хората от шестте съседни къщи бяха евакуирани, а две патрулни полицейски коли осигуряваха отклоняването на колите по други улици. Четирима полицаи от спасителния отряд се бяха разположили в две от съседните къщи, готови да реагират, при положение че подпалвачът се появеше наблизо, привлечен от тълпите.
Мъжът на покрива докладва на Лофгрийн:
— Има четири отвора.
Лофгрийн погледна към Болд и каза:
— Искам да знаеш. Сто процента ще открием хиперголици. Защо иначе му е трябвало да се качва на дървото и да наблюдава къщата ти? Нали? Чакал е шоуто.
— Направо не съм на себе си — призна Болд.
— Помисли той как се чувства — отвърна Лофгрийн, сочейки мъжа на покрива. — Ако горивото се възпламени, ще има само двайсет секунди на разположение да слезе от покрива, огненият стълб — цял километър висок — ще го изпепели. Ако Рик не скочи, става на пепел. Няма време за стълби. Няма време за викане на помощ по уоки-токито. Той го знае — добави Лофгрийн, забелязал въпроса в погледа на Болд. — Виждал ли си някога човек да скача от покрива на двуетажна сграда? — И сам си отговори. — И аз не съм виждал. И нямах намерение до тази вечер. — А в микрофона на уоки-токито каза: — Карай по-внимателно, по дяволите. Ползвай оптиката.
Мъжът на покрива беше екипиран с фиброоптична камера с размерите на обикновена гумичка за триене върху гъвкав алуминиев кабел с диаметър като на връзка за обувка. Задачата му беше да спусне кабела във всеки отдушник и да докладва какво се вижда. Болд погледна нагоре и видя как с предпазливи стъпки мъжът прекоси разстоянието между двата отдушника. Коленичи някак непохватно и се засуети около кабела.
— Нервен е — поясни Лофгрийн, — добре. По-добре така, отколкото да е самонадеян.
Гласът на мъжа на покрива, дрезгав по радиовръзката, докладва:
— Пускам кабела.
Болд отново погледна нагоре към мъжа и го видя как пъха кабела с дясната си ръка, а с лявата придържа видеомонитор „Сони“ за наблюдение.
— Петдесет сантиметра… Един метър… — докладваше той.
Лофгрийн каза на Болд:
— На кабела има маркировка.
— Един и петдесет… Два метра…
— Знаеш ли какво мисля? — попита реторично Лофгрийн. — Това е предният отдушник… Предната част на къщата. Не вярвам да е заредил горивото отпред. Тук е на показ, нали? Ако аз съм на негово място, ще го налея в задните тръби, а ще запечатам предните. Така ще се бавя много по-малко време отпред.
Радиото му изпращя:
— Два и петдесет… Три метра…
Лофгрийн изграчи в уоки-токито си:
— Опитай в един от задните отдушници, Рик. Разбрано?
— Разбрано — докладва мъжът от покрива.
— Отзад се е развивало основното действие — заяви Лофгрийн на Болд. — Обзалагам се, че е така.
Над главите им хеликоптерът на една от телевизионните станции насочи включен прожектор към покрива на къщата, лъчът кръжа известно време, докато локализира мъжа в специалната екипировка.
Лофгрийн каза:
— Едно нещо мога да гарантирам със сигурност: съседите ти никога повече няма да те поканят да им гостуваш по какъвто и да било повод.
Прожекторният лъч напусна покрива, обхвана двора и освети лицата на Лофгрийн и на Болд. От въртенето на перките се образува вятър, шумът беше оглушителен. Лофгрийн замаха с ръка в пропъждащ жест, но хеликоптерът продължаваше да виси над тях. Мъжът на покрива загуби равновесие заради образувалото се силно въздушно течение. Подхлъзна се върху наклонения покрив, но с едната си ръка успя да се задържи и хлъзгането престана. Болд погледна към паркираните патрулни полицейски коли, където се виждаше как Шосвиц крещи в микрофона на радиостанцията с поглед, вперен в хеликоптера. Нямаше нужда да се опитва да чете по устните му, за да разбере, че оттам се сипе огън и жупел. Само след половин минута хеликоптерът набра височина, намаля и шумът, само прожекторният лъч продължи да шари между покрива и тротоара, където бяха застанали Болд и Лофгрийн.