Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
бе… бе привлечен на страната на мрака и сега застрашава всички останали. Те се нуждаят от
помощта ти.
Аз не се намесвам.
— Но ти се намеси — възрази Саймън. — Когато Джейс умря, ти го върна от мъртвите. Не
че не сме ти благодарни, но ако не го беше сторил, нищо от това, което става сега, нямаше да
се случи. Би могло да се каже, че отговорността за това да оправиш стореното, се пада на
теб.
Може и да не съм в състояние да те убия, но няма никаква причина да изпълня искането ти.
— Та аз дори не съм ти казал какво е то — рече Саймън.
Оръжие. Нещо, което да раздели Джонатан Моргенстърн от Джонатан Херондейл. Искате да
убиете единия и да опазите другия жив. Най-лесно от всичко би било да убиете и двамата,
вашият Джонатан вече бе мъртъв и навярно смъртта все още копнее за него. Не ви ли е
минавало през ума?
— Не — заяви Саймън. — Знам, че не сме кой знае какво в сравнение с теб, но ние не
убиваме приятелите си. Вместо това се опитваме да ги спасим. Ако Небето не искаше да е
така, би трябвало да ни създаде без способността да обичаме. — Той отметна косата си
назад, откривайки напълно знака на челото си. — Не, не си длъжен да ми помогнеш. Но ако
не го направиш, нищо няма да ме спре да те призовавам отново и отново, след като вече
знам, че не можеш да ме убиеш. Представи си го като непрекъснато да натискам входния ти
звънец на Небето.
Колкото и да беше невероятно, Разиел като че ли се засмя.
Упорит си. Истински воин на своя народ, също като онзи, чието име носиш, Симон
Макавей*. И както той дал всичко за своя брат Джонатан, така и ти си готов на всичко за
своя Джонатан. Или не си?
* Симон Макавей е един от петимата братя Макавей, които извоюват независимостта на
Юдея от Рим; през 142 г. пр.н.е. става първият владетел от династията на Хасмонеите. —
Бел. прев.
— Не става въпрос само за него — отвърна Саймън, леко замаян. — Но да, ще ти дам
каквото поискаш.
И ако изпълня искането ти, ще се закълнеш ли никога повече да не ми досаждаш?
— Не мисля, че това ще е проблем.
Много добре. Ще ти кажа какво искам в замяна. Този богохулен знак на челото ти. Искам да
ти бъде отнет, защото никога не ти се е полагало да го носиш.
— Аз… ако ми вземеш знака, ще можеш да ме убиеш — каза Саймън. — Нали той е
единственото, което стои между мен и небесния ти гняв?
Ангелът се замисли за миг.
Ще се закълна да не те наранявам. Независимо дали носиш знака или не.
Саймън се подвоуми и лицето на Разиел придоби буреносно изражение.
Няма по-свещен обет от този на един небесен ангел. Нима дръзваш да се съмняваш в мен,
долноземецо?
— Аз… — Саймън се поколеба в продължение на един мъчителен миг. Пред очите му се
заредиха образи: Клеъри, изправила се на пръсти, докато притискаше върха на стилито в
челото му; първият път, когато бе видял знака в действие и се бе почувствал като проводник
на мълния, чиста енергия, преминала през него със смъртоносна сила. Беше проклятие,
което го ужасяваше и го превръщаше в обект на желание и страх. Той го ненавиждаше, ала
сега, когато бе изправен пред необходимостта да се откаже от него, разбра, че то го прави
специален…
Преглътна мъчително.
— Добре. Да. Съгласен съм.
Ангелът се усмихна и усмивката му беше ужасяваща, като да погледнеш право в слънцето.
Тогава се заклевам да не те нараня, Саймън Макавей.
— Люис — поправи го Саймън. — Фамилията ми е Люис.
Но носиш кръвта и вярата на Макавеите. Казват, че Макавеите били белязани от Божията
десница. При всички случаи си воин на Небето, дневни вампире, независимо дали ти харесва
или не.
Ангелът се раздвижи. Очите на Саймън се насълзиха, защото Разиел сякаш придърпа
небесния свод към себе си като кърпа, във водовъртеж от черно, сребристо и облачно—
бяло. Въздухът около него потрепери. Нещо проблесна над главата му, като искрица,
отхвръкнала от желязо, и някакъв предмет тупна върху пясъка и камъните до Саймън с
металическо дрънчене.
Беше меч, при това съвсем обикновен наглед — очукан, стар меч от желязо, с почерняла
дръжка. Ръбовете му бяха нащърбени, сякаш проядени от киселина, ала върхът му бе остър.
Приличаше на нещо, намерено при археологически разкопки, което все още не бе почистено
както трябва.
Ангелът продължи:
Веднъж, когато бе близо до Йерихон, Исус Навиев вдигна поглед и видя пред себе си мъж с
гол меч в ръка. Исус се приближи и попита: „Ти един от нас ли си или си от нашите