Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Още не съм решил.
- Така ли! Аз пък мислех да отида в Кралския театър - рече му тя. - Защо не дойдеш и ти?
- Какво е представлението? - попита Даниъл - така и не успя да скрие изумлението си, че момиче му определя среща, случваше му се за пръв път в живота.
- „Довечера в осем и половина“ на Ноел Кауард, участват Сирил Ричард и Мадж Елиот.
- Звучи обещаващо - подметна нехайно Даниъл.
- Страхотно. Е, Дан, ще се видим във фоайето в осем без десет.
Тя грабна раницата, метна я на гърба си, пристегна токата и изчезна като хала.
Даниъл видя как момичето изхвърча от кафенето още преди да си е измислил някакво оправдание, за да не отиде на театър. После си каза, че ще бъде невъзпитано да не се яви на срещата, а и не можеше да отрече, че му беше приятно с Джаки. Погледна си часовника и реши да поразгледа града.
Вечерта, някъде в осем без двайсет, отиде в Кралския театър, купи два билета от по шест шилинга отпред на партера и зачака своята гостенка - или обратното, може би гостът беше той? След първия звънец Джаки още я нямаше, а Даниъл си даде сметка, че колкото и да не му се иска да си го признае, очаква с нетърпение срещата с нея. И след втория звънец обаче нямаше и следа от новата му позната и той се примири, че ще гледа представлението сам. До вдигането на завесата оставаше само една минута, когато младежът усети, че някой го хваща за ръката, и чу глас:
- Здравей, Дан! Мислех, че няма да дойдеш!
Още нещо, което му се случваше за пръв път: никога досега не бе водил на театър момиче по къси панталонки.
Той се усмихна. Пиесата му хареса, но още повече му хареса компанията на Джаки през антракта, както и в „Романо“, италианско ресторантче, където тя го заведе след представлението. Не беше срещал човек, който, въпреки че са се запознали само преди няколко часа, е толкова прям и дружелюбно настроен. Говориха си за какво ли не, като се почне от математиката и се стигне до Кларк Гейбъл, но за каквото и да ставаше дума, Джаки винаги имаше мнение.
- Може ли да те изпратя до хотела? - попита Даниъл, когато накрая си тръгнаха от ресторанта.
- Нямам хотел - усмихна се Джаки и след като метна раницата на рамо, добави: - Затова дай аз да те изпратя до твоя.
- Защо пък не! - възкликна той. - Госпожа Снел все ще има стая и за теб.
- Дано няма - подметна момичето.
Натисна няколко пъти звънеца, накрая госпожа Снел им отвори.
- Не знаех, че сте двама - рече тя. - Това ще ви струва повечко, разбира се.
- Но ние... - подхвана Даниъл.
- Благодаря ви - прекъсна го Джаки и грабна ключа от ръката на госпожа Снел, която намигна на младежа.
След като влязоха в тясната му стаичка, Джаки свали раницата от гърба си и заяви:
- Не се притеснявай за мен, Дан, аз ще спя на пода.
Той не знаеше какво да отговори и без да каже и дума, отиде в банята, където си облече пижамата и си изми зъбите. Върна се в стаята и отиде на пръсти при леглото, без изобщо да поглежда към Джаки. След миг чу, че тя влиза в банята, отново стана, прокрадна се до входната врата и угаси лампата, после пак се пъхна между завивките. Не след дълго вратата на банята изскърца. Даниъл стисна очи и се престори на заспал. Подир миг усети как до него се плъзга голо тяло и го прегръщат две ръце.
- О, Даниъл! - натърти в тъмното с подчертан английски акцент младата жена. - Я да я махнем тази ужасна пижама!
Тя дръпна памучния шнур на долнището и Даниъл тъкмо понечи да възроптае, когато усети, че се е долепил до голото и тяло. Продължи да лежи със затворени очи, без да пророни и дума, докато Джаки го милваше бавно по краката. Младежът усети как го плисва вълна блаженство, сетне се отпусна омаломощен - и той не знаеше какво точно е станало. Но бе сигурен, че е било неописуемо приятно.
- Знаеш ли, наистина съм убедена, че си девствен - рече Джаки, когато накрая той отвори очи.
- Не - поправи я Даниъл. - Бях девствен.
- Опасявам се, че още си - възрази момичето. - Строго погледнато де. Но ти не се притеснявай - обещавам ти до сутринта да наваксаме. А, да, другия път може да участваш и ти, Дан.
Следващите три дни Даниъл почти не стана от леглото, където премина обучението на второкурсничката от Университета в Пърт. На втората сутрин вече бе открил колко красиво може да бъде женското тяло. На третата вечер Джаки простена тихо, от което той разбра, че може и да не е завършил курса, но вече не е и пълен новак.
Натъжи се, когато момичето му каза, че е време да се връща в Пърт. Джаки метна за последно раницата на рамо, после Даниъл я изпрати на гарата и загледа от перона как влакът потегля към Западна Австралия.
- Ще те потърся, Дан, ако някога дойда в Кеймбридж - бяха последните думи, които чу от Джаки.