Търговецът

- Да, но ако се съди от цифрите, няма да е никак лесно. Току-виж накрая бъдем принудени да заложим и старата сергия на дядо ти.

- А жилищните сгради... има ли нещо ново? - попита Даниъл и погледна през прозореца с надеждата да види в стъклото реакцията на майка си.

Тя като че ли се подвоуми.

- Собствениците изпълниха искането на общината и вече са започнали да събарят онова, което е останало от сградите.

- Това означава ли, че татко ще получи разрешително за строеж?

- Надявам се, но, както личи, няма да стане така бързо, както разчитахме - един жител на квартала, някой си господин Симпсън, представител на Федерацията в защита на малките магазини, е подал оплакване в общината. Затова много те моля, не питай за тези неща баща си. Чуе ли за жилищните сгради, е на път да получи сърдечен пристъп.

„Обзалагам се, че именно госпожа Трентам стои зад тоя Симпсън“, му идеше на Даниъл да каже, но се въздържа и само попита:

- А какво прави онази хитруша Дафни?

- Още търси подходящ мъж на Клариса и подходящ полк на Кларънс.

- Няма да се успокои, докато не намери за съпруг на момичето херцог престолонаследник и не вреди синчето си в Шотландския гвардейски полк.

- Нещо такова - съгласи се майка му. - Надява се и Клариса да не протака и да роди момиченце, което баба му да венчае за бъдещия принц на Уелс.

- Не се ли е разбързала? Принцеса Елизабет току-що обяви годежа си!

- Така е, но всички си я знаем Дафни - рибата още в морето, а тя вече е сложила тигана.

Даниъл изпълни желанието на майка си - същия ден, докато вечеряха и обсъждаха с Чарли новото акционерно дружество, младежът изобщо не отвори дума за жилищните сгради. Направи му впечатление и че във вестибюла, на мястото, където навремето бе висяло платното на Ван Гог, сега е сложена картина с името „Ябълки и круши“ на художника Курбе. Даниъл реши да не споменава и това.

Следващия ден прекара в отдел „Благоустройство“ към Лондонската община. Служителят му донесе всички поискани документи, но за разочарование на Даниъл побърза да го предупреди, че нямал право да ги изнася от сградата.

Ето защо цяла сутрин той преглежда отново и отново книжата, като преписваше дума по дума важните точки и условия, а после ги учеше наизуст, та да не се налага да носи бележките със себе си. Само това оставаше — родителите му да ги открият случайно. В пет часа, когато заключиха след него вратата, Даниъл бе убеден, че помни и най-малката подробност.

Излезе от общината, седна на ниския парапет с изглед към Темза и повтори отново наум най-важното в книжата.

Беше установил, че търговско дружество „Тръмпър“ е поискало разрешение за строежа на огромен универсален магазин, разположен от единия, та чак до другия край на Челси Терас. Проектът предвиждаше изграждането на две дванайсететажни кули, всяка от които с разгърната площ от седемдесет и две хиляди квадратни метра. Над тях щеше да има още пет етажа със служебни помещения и покрити пешеходни пътеки, които да свързват двете еднакви сгради. Отдел „Благоустройство“ към общината бе издал разрешение за строежа. Но някой си господин Мартин Симпсън от Федерацията в защита на малките магазини бе подал жалба срещу изграждането на последните пет общи етажа, които се предвиждаше да се извисяват над празен парцел точно в средата на улицата. Не се искаше особено въображение, та човек да се досети кой е обещал на господин Симпсън да го подкрепя със средства.