Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Когато на другия ден, след закуската, състояща се от яйца, бекон, картофи и пържени филийки, жената го попита къде ще се храни, в хотела или навън, той за нейно огромно разочарование отсече:
- Навън!
Първото, най-важно посещение, което бе набелязал, беше в Имиграционната служба. Знаеше, че ако там не му съобщят нищо, може още същата вечер да се качи на „Аоранджи“ и да се върне в Щатите. Вече му се струваше, че няма да е особено разочарован, ако му се наложи да го направи.
Огромната кафява сграда на Маркет Стрийт, където се пазеха сведенията за всички, пристигнали в колонията след 1823 година, отваряше в десет сутринта. Макар да дойде половин час по-рано, Даниъл завари осем дълги опашки от хора, опитващи се да установят едно или друго за регистрираните преселници, така че се озова пред гишето след цели четирийсет минути.
Когато най-сетне му дойде редът, той видя пред себе си червендалест мъж в синя риза с разкопчана яка, отпуснал вяло ръце върху гишето.
- Опитвам се да издиря един англичанин, пристигнал в Австралия между 1922 и 1925 година.
- Не знаеш ли нещо по-конкретно, моето момче?
- Опасявам се, че не - отвърна Даниъл.
- Опасяваш се, значи - повтори чиновникът. - Поне името не знаеш ли?
- А, да - рече Даниъл. - Гай Трентам.
- Трентам. Как се пише?
Младежът каза името бавно, буква по буква.
- Сега вече те разбрах, моето момче. Ще ти струва две лири стерлинги. - Даниъл извади от вътрешния джоб на якето си портфейла и плати. - Подпиши се тук - каза служителят, след което завъртя формуляра и му показа с пръст най-долния ред. - Ела пак в четвъртък.
- В четвъртък ли? Но това е след цели три дни.
- Добре че в Англия още ви учат да смятате - рече чиновникът. - Следващият.
Даниъл си тръгна само с квитанция за две лири стерлинги, без да е научил нищо ново. След като излезе на улицата, си купи брой на „Сидни Морнинг Хералд“ и потърси кафене край пристанището, където да обядва. Хареса си ресторантче, пълно с младежи. Келнерката го преведе през шумното, претъпкано заведение и го сложи да седне на масичка в ъгъла. Даниъл почти бе прочел вестника, когато тя най-сетне му донесе салатата. Изтика вестника встрани, изненадан, че в него не пише и дума за ставащото в Англия.
Тъкмо отхапваше от марулята и се чудеше как да оползотвори най-добре непредвиденото забавяне, когато момичето на съседната маса се пресегна и попита дали може да вземе захарта.
- Разбира се, нека аз - рече Даниъл и и подаде захарницата.
Надали щеше да погледне отново непознатата, ако не бе забелязал, че тя чете „Основи на математиката“ на А. Н. Уайтхед и Бъртранд Ръсел.
- Да не би случайно да следвате математика? - полюбопитства той, след катой подаде захарницата.
- Да - потвърди тя, без дори да го погледне.
- Попитах, защото преподавам математика - уточни Даниъл - да не го помислят за невъзпитан.
- Как ли не! - възкликна момичето, без да се обръща. - И то се знае, че в Оксфорд.
- Не, в Кеймбридж.
При тези думи непознатата все пак се извърна и се взря по-внимателно в Даниъл.
- А можеш ли да ми обясниш Правилото на Симпсън? - попита ни в клин, ни в ръкав.
Даниъл разгъна хартиената салфетка, извади писалката и нахвърли няколко чертежа, за да онагледи правилото, нещо, което не бе правил още от „Сейнт Пол“.
Младата жена свери чертежа му с обяснението в учебника, усмихна се и възкликна:
- Ама ти наистина си преподавал математика!
Даниъл се изненада от бурната и реакция, но тъй като тя бе съпроводена с усмивка, реши, че момичето го одобрява. Остана още по-изненадан, когато непознатата грабна чинията с яйца и фасул, премести я на масата му и седна срещу него.
- Джаки - представи се тя. - Селяндурка от Пърт.
- Даниъл - отвърна той. - И съм...
- И си момче англичанче от Кеймбридж. Вече ми каза, забрави ли?
Даниъл се взря по-изпитателно в младата жена срещу себе си. Беше към двайсетгодишна, с къса руса коса и чипо носле. Дрехите и се свеждаха до шорти и жълта тениска, на която отпред пишеше „ПЪРТ“. Не приличаше на студентките, които Даниъл бе виждал в „Тринити“.
- Следваш ли? - попита я той.
- Да. Втори курс съм, в Пърт. Та кой вятър те е довял в Сидни, Дан?
Докато се сети какво точно да отговори, Джаки вече му обясняваше защо е дошла в столицата на Нов Южен Уелс. Почти не млъкна, докато се хранеха. Даниъл настоя да плати и двете сметки.
- Браво на теб, мъж на място! - похвали го Джаки. — Какво ще правиш довечера?