Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Кралският стрелкови полк, значи - повтори мъжът. - Имам, как да нямам, Бейнджър Смит, дето участва в Голямата война, и Сами Томкинс, той обаче отиде в полка по-късно, ако не ме лъже паметта, някъде през двайсет и втора-двайсет и трета, и след Тобрук54 го демобилизираха като инвалид.
- Бейнджър Смит ли? - повторих аз.
- Да - потвърди ветеранът вече когато стигнахме отсрещния тротоар. - Падаше си кръшкач - прихна гърлено старчето. - Но ако се вярва на мълвата, и досега работи един ден седмично във вашия полкови музей.
На другия ден влязох за пръв път в малкия полкови музей колкото да разбера от уредника, че Бейнджър Смит идвал само в четвъртък, и то невинаги. Огледах помещението, пълно с опърпани знамена, окичени с бойни отличия, с витринки, зад които се мъдреха униформи, и с допотопно оръ жие от отминали времена, а също с огромни карти, на които с разноцветни кабарчета беше отбелязано как, къде и кога са извоювани тези отличия.
Уредникът бе само няколко години по-голям от мен, затова не си дадох труда да го обременявам с въпроси за Първата световна война.
В четвъртък се върнах и заварих на стола в ъгъла на музея възрастен войник, който се правеше на много зает.
- Бейнджър Смит?
Окаяното старче бе високо, има-няма, метър и шейсет. Дори не се опита да стане от стола, само ме погледна изпод вежди.
- Е, и?
Извадих от вътрешния си джоб банкнота от десет шилинга.
Той погледна изпитателно първо парите, после мен.
- Какво искате?
- Случайно да помните капитан Гай Трентам? – попитах го аз.
- От полицията ли сте?
- Не, адвокат съм, занимавам се с наследството му.
- Бас ловя, че капитан Трентам не е оставил на никого нищо.
- Нямам правото да разкривам това - обясних аз. - Сигурно не знаете какво се е случило с него, след като е напуснал Стрелковия полк. В документацията на полка от 1922 година насам не се споменава нищо за него.
- То оставаше да се споменава! Мен ако питате, Трентам не е напуснал полка с духова музика и военни почести. Заслужаваше да го скъсат от бой.
- Защо?
- От мен няма да научите нищичко - отсече старецът. - Полкова тайна - добави той и се пипна отстрани по носа.
- А имате ли представа къде е отишъл, след като е напуснал Индия?
- Това ще ви струва повече от десет шилинга - изкиска се ветеранът.
- В смисъл?
- Онзи ниедник отпраши към Австралия. Там умря и майка му върна трупа в Англия. Личното ми мнение е, че светът не е загубил нищо. Ако зависеше от мен, щях да махна и портрета му от музея.
- Портретът му ли?
- Да. При офицерите, удостоени с Военен кръст, е, снимките им са сложени в горния ляв ъгъл, след носителите на орден „За особени заслуги“ - рече мъжът и успя криво-ляво да вдигне ръка и да посочи.
Отидох бавно при ъгъла, който ми беше показал, минах покрай снимките на хората, удостоени с кръст „Виктория“, общо седем на брой, сетне и покрай воините, получили медал „За особени заслуги“, и застанах пред отличените с Военен кръст. Бяха подредени по години: 1914-та - трима, 1915-а - тринайсет, 1916-а - десетима, 1917-а - единайсет, 1918-а - седемнайсет. Под фотографията на капитан Гай Трентам пишеше, че е получил Военния кръст за участието си във втората битка при Марна от осемнайсети юли 1918 година.
Взрях се в снимката на млад офицер в капитанска униформа и разбрах, че искам, не искам, ще се наложи да отида до Австралия.
30.
- Кога смяташ да заминеш?
- През лятната ваканция.
- Имаш ли пари за такова дълго пътуване?
- Останало ми е нещичко от петстотинте лири, които ми даде по случай дипломирането. При всички положения ерген, който живее на общежитие в колежа, не се нуждае от много пари.
Младежът вдигна очи, защото в дневната влезе майка му.
- Това лято Даниъл смята да ходи в Америка.
- Колко вълнуващо! - възкликна Беки и остави на страничната масичка до пишещата машина ваза с цветя. - На всяка цена се срещни със семейство Фийлд в Чикаго и с Блумингдейлови в Ню Йорк, а ако ти остане време, би могъл и да...
- По-скоро ще се опитам да се срещна с Уотърстоун в Принстънския университет и със Стинстед от „Бъркли“.
- Познавам ли ги? - свъси се Беки, докато редеше цветята във вазата.
- Едва ли, мамо. И двамата са университетски преподаватели по математика.
Чарли се засмя.
- На всяка цена да ни пишеш редовно, моля те! - настоя майка му. - По-спокойно ми е, когато знам къде си и какво правиш.
- Да, мамо, ще пиша - увери я Даниъл и се постара да не издава раздразнението си. - Но само ако ми обещаеш да не забравяш, че вече съм на двайсет и шест години.
Беки го погледна с усмивка.