Търговецът

В полунощ мъничкият параход, който имаше разрешително да превозва всичко на всичко четирима пътници, пое към Сан Франциско. Пуснаха Даниъл да се качи чак когато плати на капитана в брой - останаха му пари колкото да се добере до Англия, стига, разбира се, да не загазеше някъде по пътя.

По време на сякаш безкрайното плаване до Америка параходът не спря да се клатушка и люлее и Даниъл почти не стана от койката - обмисляше отново и отново какво да прави със сведенията, с които сега разполагаше. Постоянно се сещаше за притесненията и тревогите, вероятно мъчили майка му през годините, и за това какъв прекрасен човек е вторият му баща. Тези думи - „втори баща“, му бяха много неприятни. Никога нямаше да възприема Чарли така. Стига да му се бяха доверили още от самото начало, Даниъл със сигурност щеше да използва способностите си, за да им помогне, вместо да пилее толкова много сили в опити да установи истината. Сега обаче съзнаваше до болка, че не може да сподели с тях какво е научил, понеже вероятно знаеше повече и от тях.

Съмняваше се майка му да знае, че Трентам е умрял в затвора, оставяйки из цял Нов Южен Уелс и Виктория куп неплатени дългове. Това със сигурност не го пишеше върху надгробния камък в Асхърст.

Докато стоеше на палубата и гледаше как корабчето се клатушка по избрания маршрут, как минава под моста „Голдън Гейт“ и навлиза в пристанището на Сан Франциско, Даниъл най-сетне реши какво да прави.

Мина през Имиграционната служба, взе автобуса за центъра на града и отседна в същия хотел, където бе пренощувал, преди да замине за Австралия. Портиерът извади двете картички, които не бе успял да изпрати, а Даниъл му връчи обещаната банкнота от десет долара. Написа нещо ново и пусна картичките наведнъж, преди да се качи на трансконтиненталния експрес за Ню Йорк.

Идеите му се избистряха с всеки изминал час и ден на самота, макар че, притеснен, Даниъл често се питаше какво ли още знае майка му, за което той няма да посмее да я попита. Ако не друго, сега поне беше сигурен, че негов баща наистина е Гай Трентам, напуснал опозорен Индия или Англия. Излизаше, че страховитата госпожа Трентам му е баба, която по незнайни причини обвинява не друг, а Чарли за всичко, сполетяло сина и.

След като пристигна в Ню Йорк, Даниъл съвсем се отчая - „Куин Мери“ бе отплавал само преди ден за Англия. Взе си място на „Куин Елизабет“ и така остана само с няколко долара в брой. Последното, което направи на американска земя, бе да прати на майка си телеграма, с която и съобщи кога, горе-долу, пристига в Саутхамптън.

Когато Статуята на свободата вече не се виждаше от кърмата на презокеанския пътнически кораб, младежът се поуспокои за пръв път. Но през петте дни на пътуването мислите му отново и отново го връщаха към госпожа Трентам. Все не можеше да я възприеме като своя баба. Щом дойде време да слезе в Саутхамптън, Даниъл си даде сметка, че майка му трябва да му отговори на още няколко въпроса, ако той иска да осъществи своя план.