Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Надявам се наистина да дойдеш - отвърна той, убеден, че доста от преподавателите в „Тринити“ само ще спечелят, ако преминат неколкодневен курс на обучение при Джаки.
В четвъртък сутринта, както му бяха казали, отиде отново в Имиграционната служба и след още един час висене на неизбежната опашка връчи квитанцията на служителя, който беше облечен в същата риза и пак се беше отпуснал върху гишето.
- А, да, спомням си, Гай Трентам. Само няколко минути след като си тръгна, му открих данните - обясни мъжът. - Жалко, че не дойде по-рано.
- Мога само да съм ви признателен.
- Да си ми признателен ли, за какво? - учуди се чиновникът и го изгледа подозрително.
Даниъл взе зеленото картонче, което мъжът му подаде.
- За три от най-щастливите дни в живота ми.
- За какво говориш, моето момче? - ахна чиновникът, но Даниъл вече се бе отдалечил и не го чу.
Седна на стъпалата пред високата сграда в колониален стил и се взря в официалния документ. Както се беше опасявал, той не му разкри почти нищо:
Име: Гай Трентам
(вписан като имигрант на 18. XI. 1922 г.)
Занятие: търговец на земеделски парцели
Адрес: Сидни
Манли Драйв № 117
Даниъл откри бързо върху картата, оставена му от Джаки, къде точно се намира Манли Драйв и взе автобуса за Северен Сидни, където слезе в предградие с много дървета и с изглед към пристанището. Макар и доста големи, къщите имаха запуснат вид и оставиха у младежа впечатлението, че навремето кварталът очевидно е бил много моден.
Той натисна звънеца на къща, която преди доста години може би е била хотел, отвори му младеж по къси панталони и потник. Даниъл бе на път да приеме, че това е нещо като национална носия.
- Знам, било е отдавна - подхвана той, - но се опитвам да науча нещо за човек, който може би е живял тук през 1922 година.
- Доста преди мен - отвърна весело младежът. - Елате да поговорите с леля Силвия, тя сигурно ще ви помогне.
Домакинът поведе Даниъл през антрето - влязоха с дневна, която очевидно не бе разтребвана от доста време, откъдето отидоха на терасата, вероятно преди години боядисана в бяло. На люлеещия се стол седеше жена към петдесетте, беше с боядисана коса и толкова силен грим, че на Даниъл му бе невъзможно да определи възрастта и. Тя продължи да се люлее със затворени очи на стола и да се припича на сутрешното слънце.
- Извинявайте, че ви безпокоя...
- Не спя - рече жената и изгледа подозрително натрапника. - Ти пък кой си? Изглеждаш ми познат.
- Казвам се Даниъл Тръмпър - подхвана младежът. - Опитвам се да науча нещо за един човек, който по всяка вероятност е отседнал при вас през 1922 година.
Жената прихна.
- Преди двайсет и пет години! Доста голям оптимист си.
- Казва се Гай Трентам.
Тя изправи рязко гръб и се втренчи в Даниъл.
- Ти си му син, нали? - Младежът се вцепени. - И на сто години да стана, няма да го забравя онзи негодник, само как умееше да омайва със сладки приказки!
Той вече не можеше да отрича истината дори пред самия себе си.
- За какво си се домъкнал след толкова години, за да му платиш борчовете ли?
- Аз такова... - подхвана Даниъл.
- Духна, без да е платил наема за близо година. Вечно пишеше на майка си в Англия, крънкаше и пари, но аз така и не ги видях. Тоя мръсник си въобразяваше, че щом спи с мен, може да мине метър, до гроб ще го помня, особено след онова, което му се случи.
- Значи знаете къде е отишъл, след като си е тръгнал оттук?
Жената се подвоуми. Извърна се и погледна през прозореца, а Даниъл продължи да чака.
- Последното, което чух - поде пак жената след дълго мълчание, - е, че се е хванал букмейкър в Мелбърн, но това беше преди да...
- Преди какво? - не се стърпя младежът.
Тя отново го изгледа изпитателно.
- А, не - рече домакинята, - не искам аз да съм човекът, който ще ти го каже, разбери си го сам. Но ако искаш съвет от мен, се качвай на първия кораб за Англия, няма смисъл да биеш толкова път до Мелбърн.
- Може да се окаже, че вие сте единствената, която е в състояние да ми помогне.
- Навремето му се хванах на баща ти, няма да позволя и синът да ме преметне, така да знаеш. Покажи му вратата, Кевин.
Даниъл помръкна. Благодари на жената, че му е отделила от времето си, и си тръгна. Хвана автобуса за Сидни, после стигна пеш до хотела. Прекара самотна нощ, беше му мъчно за Джаки. Питаше се защо ли в Сидни баща му се е държал като негодник и дали той да не послуша съвета на „леля Силвия“.
На другата заран се сбогува с госпожа Снел и с голямата и усмивка, но първо, без да възрази, плати доста голямата сметка. Оттам се отправи към гарата.