Войната на вярата

— Лейтенант Десол?

Не видя Ултийна нито когато се насочи към диагностичния компютърен терминал, нито по-късно, когато чакаше за интервюто си.

Ниска, тъмнокоса лекарка го помоли да стане от ненеудобния пластмасов стол пред двата съседни кабинета на ъгъла в медицинския център. Наоколо миризмата на дезинфекционния разтвор се бореше с вонята на тревата от пустошта, пластмасата и озона. Трайстин почувства, че носът му го сърби, но той не го потърка, а само се изправи и последва жената.

— Лейтенант Десол, аз съм доктор Суруки. — Военната лекарка кимна с глава към фаркана. — Това е доктор Найли Джуле.

— Добър ден, лейтенант. — Трайстин отново почувства как думите се появиха във вградения му нервен чип.

— Добър ден.

Този фаркан се различаваше от Джере, макар че зелените му зъби и червените очи бяха същите.

— Знаете каква е практиката, лейтенант. Аз ще бъда в съседния кабинет — каза доктор Суруки и затвори вратата след себе си.

Комуникационната мрежа в стаята блокира, когато Трайстин зае единия стол, а фарканът — този срещу него.

Езикът на извънземния потрепера, без да докосва зелените му кристални зъби.

— Всичките ли групировки от човешки същества, създали определена култура, се състоят от крадци, лейтенант?

Трайстин пое дълбоко дъх. Защо фарканите съсредоточаваха вниманието си върху кражбата и етическите проблеми?

— Както казах на доктор Джере, подозирам, че всички разумни култури би трябвало да практикуват кражбата в определена степен, за да оцелеят.

— Вие крадец ли сте?

— Също така казах на доктор Джере, че ме дразни начина, по който е формулиран този въпрос. Да, аз съм отнемал живота на други човешки същества, за да мога да живея, за да живеят други хора като мен. Предполагам, че това може да бъде наречено кражба, ала не съм знаел, че това ме превръща в крадец.

— Кое ви дразни повече — самата дума или представата за деянието?

Трайстин сви рамене.

— Вече до голяма степен съм признал, че думата „крадец“ ме дразни.

— Не признавате, че сте крадец — нима това не ви прави лъжец?

Трайстин преглътна. Още етични проблеми.

— Това предполага, че приемам вашето определение… и стойностите зад него.

Фарканът не отговори незабавно.

Трайстин зачака.

— Трябва ли да се променят стойностите, преминавайки от един разумен вид към друг?

— Да, моралните стойности се променят. Дали това би трябвало да става е друг въпрос.

— Трябва ли вашият вид и моят да имат различни интерпретации на най-важните морални стойности?

— Подозирам, че наистина имаме различни интерпретации на тези стойности.

— Но дали би трябвало да бъде така?

Трайстин се намръщи.

— Нима вие и културната група, която наричате „възвращенци“, трябва да имате различни интерпретации на най-важните стойности?