Оковите на скръбта

— За това е виновен чичо ни — каза Уакс. — Задето те е пленил.

— И да, и не. Уакс, аз съм възрастна — косата ми е посивяла, половината ми години на този свят са вече зад гърба ми. Не би ли трябвало да имам някаква представа какво се случва с живота ми?

Тя поклати глава и продължи:

— Едуорн не е виновен за това. Какво направихме, Уаксилий? Сами сме. Родителите ни са мъртви. Възрастните сме вече, но къде са нашите деца? Къде е наследството ни? Какво сме постигнали? Нямаш ли чувството, че всъщност така и не си пораснал? Че всички останали са, но ти тайно се преструваш?

Не, Уакс не се чувстваше така. Но все пак изръмжа в знак на съгласие — радваше се, че е проявила някакви други емоции, освен бурната омраза към Костюма и хората му.

— Затова ли искаше да дойдеш тук толкова силно? — попита Уакс. — Смяташ, че ще постигнем нещо чрез мощта на онова, което открием тук?

— Поне ще помогне на обществото.

— Освен ако не го унищожи.

— Прогресът не означава унищожение. Дори ако означава, че нямаме място в света след него.

Тя отново потъна в собствените си размисли. Не можеше да я вини, че е в такова състояние след премеждието си. Искаше му се да бяха разполагали с времето да се върнат до Елъндел и да я настанят на някое топло, безопасно място, преди да се върнат пак тук.

Върнаха се обратно по стъпките си и подминаха капаните, които вече бяха задействали. Каменни късове, паднали от тавана, стрели и копия от стените — дори една каменна стена, която едва не се беше стоварила на пътя им, макар че МеЛаан я беше подпряла на един едър камък, за да не падне съвсем. Уакс пък беше успял да се мушне под нея и да Тласне няколко монети нагоре, за да я повдигне още повече. Накрая я подпряха с няколко камъка, за да остане така — но все пак им се наложи да се свият, за да минат под нея.

Наистина се натъкнаха на два капана, които не бяха забелязали — и задействаха и тях. Уакс установи, че се чувства все по-недоволен от развитието на мисията. „Толкова много усилия“, помисли си, когато забеляза как част от стената се плъзва настрани и от нея се люшват остри коси, които прорязаха въздуха със свистене. Въжетата им се бяха оплели едно в друго, така че не се оказаха опасни — но инженерната мисъл, необходима да бъде построен капанът, го удивляваше.

— Алик — каза Уакс, а ниският мъж побърза да завърже медальона за Връзка на китката си. — Защо народът ти е решил да скрие Оковите в толкова явно скривалище? Защо са построили този храм и са разгласили, че вътре има нещо ценно, а после са положили толкова усилия да поставят всички тези капани? Защо просто не са скрили Оковите на някое тайно място, което да не се набива толкова на очи — като някоя пещера, например?