Оковите на скръбта

Едуорн огледа символите.

— Тласни онзи — каза, като посочи един от гравираните кръгове. — С аломантия.

Уакс нареди на всички, освен Уейн, да се отдръпнат. Ниският мъж кимна. На ръката си носеше металоема с огромен запас от здраве; беше подготвен и със скоростна сфера — за в случай, че отварянето на вратата беше някакъв капан.

Уакс Тласна. Нещо изщрака.

— Сега онзи — посочи пак Едуорн. — Онзи с триъгълния символ.

Щрак.

— И последно — този — докосна Едуорн друг от кръговете с опакото на ръката си.

— Това ли е? — попита Уакс.

— Твърдят, че ако объркаш поредността, вратата се блокира — отговори Едуорн спокойно. — Има вграден часовников механизъм, който ще я държи така още десет години. Можеш да изгубиш целия си живот в опити да познаеш комбинацията и пак ще имаш минимален шанс да я отгатнеш.

Той погледна Уакс, усмихна се и допълни:

— Тези символи явно образуват дума, която Лорд-Владетеля би разбрал.

Уакс хвърли поглед през рамо на Алик, който поклати глава объркано.

— На мен наистина не ми говорят нищо.

Уакс се обърна, затаи дъх и Тласна последния символ. Той изщрака. После, с глухо, тежко стържене на камък по метал, целият каменен блок се плъзна настрани и откри пътя навътре. Едуорн пристъпи към него, но Уакс насочи пистолета си към главата му и го накара да спре.

— Държа да отбележа — заяви Едуорн, — че положих много труд, за да разбера какво се крие в това място. Струва ми се неподходящо друг да прекрачи този праг преди мен.

— Жалко за теб — каза Уакс и стисна Телсин за рамото, когато усети, че се готви да се шмугне покрай него вътре. — МеЛаан?

— Разбрано — откликна кандрата.

Покварата да го вземе — накуцваше, докато минаваше през вратата. Един от краката ѝ беше по-дълъг от другия заради многото счупвания. Твърдеше, че не усеща болка, но ако беше решила да го излъже, нямаше как да разбере.

Пристъпи в стаята, от която се излъчваше мека, синя светлина. По стените имаше от онези светлини със стъклени повърхности.

— Нищо не ме удари на влизане — обади се тя отвътре. — Да се поразходя ли наоколо?

— Само около вратата — отговори Уакс, все още насочил пистолета си към Едуорн. — За да сме сигурни, че можем да влезем.

Зачакаха. Дори в стаята да имаше капани, които да са се задействали, не чуха нищо.

— Как изобщо можеш да чакаш? — попита Телсин. — Като знаеш какво може да се крие вътре? Чудо, което дори не можем да си представим.

— То няма да избяга.

— Никога не искаш да разбереш какво има зад вратата — прошепна Телсин. — Никога не си преследвал нови хоризонти. Къде е любопитството ти?

— Любопитство не ми липсва. Просто е насочено към неща, различни от онези, които ти намираш за вълнуващи.