Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Чу се рязко и отсечено твак, и вампирски врясък. После плясс, и една от вампирските глави изхвърча.
Този върху него беше ударен отстрани и изведнъж се свлече. Гюс се превъртя и се вдигна на колене насред уличната битка.
Не бяха никакви ченгета. Бяха мъже в черни якета с качулки. Лицата им бяха скрити, бяха в черни бойни клинове и черни десантни боти. Стреляха с пистолетни арбалети и с по-големи арбалети с дървени приклади. Гюс видя как един от тях се прицели във вампир и заби стрела във врата му. Преди вампирът да успее да вдигне ръцете си към гърлото, стрелата се взриви толкова силно, че разкъса шията и му отпра главата. Мъртъв вампир.
Стрелите бяха със сребърен връх и взривен заряд.
Ловци на вампири. Гюс зяпна в изумление към тези момчета. От входовете излизаха още вампири, а тези стрелци бяха адски точни от двайсет и пет, дори трийсет метра.
Един от тях бързо налетя към Гюс все едно, че го беше сбъркал с вампир и преди той да успее да отвори уста, ловецът стъпи с ботата си върху рамото му и го натисна на платното. Презареди арбалета си и го нацели в брънките на белезниците му. Сребърната стрела разцепи стоманата и се заби в асфалта. Гюс примижа, но взрив не последва. Ръцете му бяха разделени, макар и все още в гривните на полицейските белезници, а ловецът го дръпна на крака с изумителна сила.
— Да, мамка му! — изрева Гюс, обзет от възторг при гледката на тези момчета. — Къде да се запиша!
Но спасителят му се беше забавил, нещо беше задържало погледа му. Гюс се взря в тъмната вътрешност на качулката му и лицето там бе бяло като яйчена черупка. Очите му бяха черни и червени, а устата — суха и почти без устни.
Ловецът беше зяпнал в кървавите черти по дланите на Гюс.
Гюс познаваше този поглед. Видял го беше току-що в очите на брат си и на майка си.
Понечи да се отскубне, но хватката на рамото му беше желязна. Съществото отвори устата си и върхът на жилото му се появи.
Тогава връхлетя друг ловец и насочи арбалета си в шията на първия. Новият смъкна качулката на първия и Гюс видя плешивата глава без уши и старческите очи на зрял кръвопиец. Вампирът изръмжа към оръжието на събрата си, но предаде Гюс в ръцете на новия ловец, чието бледо вампирско лице Гюс успя да зърне, докато го вдигаха и понасяха към черния джип, след което го хвърлиха на седалката на третия ред.
Останалите закачулени вампири се качиха във возилото и потеглиха, а колата завъртя рязко на булеварда. Гюс видя, че е единственото човешко същество в джипа. Какво искаха да правят с него?
Удар в слепоочието го зашемети и повече въпроси не последваха. Джипът се понесе назад към горящата сграда, изригна през уличния пушек като самолет през облак, после гумите му изсвириха покрай уличния бой и зави на следващия ъгъл към горната част на Манхатън.
Така нареченият „Изкоп“ на срутения Световен търговски център, дълбоката седем етажа основа, бе осветен ярко като ден за нощната работа дори в минутите преди зазоряване. При все това строителният обект беше затихнал, а огромните машини мълчаха. Работата, която бе продължавала денонощно почти след рухването на кулите, засега бе почти напълно прекъсната.
— Защо това място? — попита Еф. — Защо точно тук?
— Привлякло го е — каза Сетракян. — Къртицата си изравя дом в изсъхналия дънер на мъртво дърво. Гангрената се образува в рана. Той е пуснал корени в трагедията и болката.
Еф, Сетракян и Фет седяха в задната част на вана на Фет, паркиран на Чърч и Кортланд. Сетракян седеше до задните прозорци с прибор за нощно виждане. Минаваха съвсем малко коли, само по някое нощно такси или камион за зареждане на стока. Никакви пешеходци или други признаци на живот. Гледаха за вампири и не намираха никакви.
— Твърде светло е тук — каза Сетракян, без да сваля уреда от очите си. — Крият се.
— Не можем непрекъснато да гледаме тук — рече Еф.
— Ако наистина са толкова много, колкото подозираме, значи трябва да са наблизо. Трябва да се върнат в леговището си преди изгрев-слънце. — Сетракян погледна към Фет. — Мисли като паразит.
— Едно ще ви кажа — заговори Фет. — Никога не съм виждал плъх да излиза през предната врата. — Помисли малко, след което се избута покрай Еф към предните седалки. — Имам идея.