Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 163
Перейти на страницу:

Гюс се олюля назад, загледан в кървавия срез на двете си длани. Искаше да е сигурен, че някой от онези червеи, които извираха с гърч с бялата кръв на Криспин, няма да стигне до него. Бяха на килима и трудно се виждаха, затова се задържа по-далече. Погледна накълцания си брат на пода и му се догади от вампирското в него, но не изпита тъга. Криспин беше мъртъв за него от години.

Гюс изми ръцете си на мивката. Раните бяха дълги, но не дълбоки. С лепкава кърпа за съдове спря кървенето и отиде до спалнята на майка си.

— Мамо?

Единствената му надежда беше да не е тук. Леглото ѝ беше оправено и празно. Обърна се да излезе, но премисли, смъкна се на ръце и колене да надникне под леглото. Само кутиите със спортните ѝ дрехи и гирите, които си беше купила преди десет години. Връщаше се към кухнята, когато чу някакво шумолене в килера. Спря и се вслуша отново. Отиде до вратата и я отвори. Всичките дрехи на майка му се бяха смъкнали от закачалките и лежаха на голяма купчина на пода.

Купчината мърдаше. Гюс дръпна една стара жълта рокля с окачалката и лицето на madre се озъби злобно към него, с почернели очи и прежълтяла кожа.

Гюс отново затвори вратата. Не затръшна и не побягна, просто я затвори и остана там. Искаше да заплаче, но сълзите не идваха. Само въздишка, тих и дълбок хлип, а след това се обърна и затърси с очи из спалнята на майка си сечиво, с което да отреже главата ѝ…

… и тогава осъзна до какво бе стигнал светът. Обърна се към затворената врата и опря чело на нея.

— Съжалявам, мамо — прошепна Гюс. — Lo siento. Трябваше да съм тук. Трябваше…

Замаян, той отиде в стаята си. Не можеше дори ризата си да смени заради белезниците. Напъха няколко дрехи в хартиена чанта за когато щеше да може да се преоблече и я взе под мишницата си.

Тогава си спомни за стария мъж. Заложната къща на 118-та улица. Щеше да му помогне. И щеше да му помогне в борбата с това.

Напусна жилището си и излезе в коридора. В другия край при асансьорите стояха някакви хора и Гюс наведе глава и закрачи към тях. Не искаше да го разпознаят, нито да се разправя с някой от съседите на майка му.

Беше стигнал до средата, когато си даде сметка, че нито говореха, нито се движеха. Вдигна глава и видя, че тримата души стояха там и гледаха към него. Спря се, когато осъзна, че и техните очи, трите чифта тъмни очи също гледаха празни. Вампири, блокирали изхода му.

Тръгнаха по коридора към него и следващото нещо, което Гюс осъзна беше, че ги отблъсква от себе си със закопчаните си в белезници ръце, хвърляше ги в стените и млатеше лицата им в пода. Риташе ги щом паднеха, само че те не оставаха паднали задълго. Не даде на нито един от тях възможност да извадят жилата си, пръсна няколко черепа с петите на тежките си ботуши, докато тичаше към асансьора и вратите се затвориха, докато те посягаха към тях.

Гюс стоеше сам в кабината на асансьора, поемаше си дъх и отброяваше етажите. Чантата му я нямаше — бяха я изтръгнали и дрехите му се бяха пръснали из коридора.

Номерата стигнаха до П и вратите се отвориха със звън пред Гюс, присвит и готов да се бие.

Партерът беше празен. Но извън входната врата примигваше оранжева светлина и се чуваха писъци и вой. Излезе на улицата и видя пожара на следващото каре. Пламъците скачаха към съседните сгради. Видя хората на улиците, затичани към пожара, награбили дървени талпи и други подръчни оръжия.

От другата посока видя някаква разпасана банда от шест души. Вървяха бавно, а не бягаха и бяха без оръжия. Самотен мъж притича покрай Гюс, извика „Лудите са навсякъде, човече!“ а след това шестимата му се нахвърлиха. За неопитното око щеше да прилича на хубава старомодна улична свада, но Гюс видя на оранжевата светлина на пламъците изстрелялото се жило от една уста. Вампири нападаха хора по улицата.

Докато гледаше, от пушеците профуча черен джип с ярки халогенни светлини. Ченгета. Гюс се обърна и подгони сянката си от предните фарове по улицата… право срещу бандата на шестимата. Те се приближаваха към него с бледи лица, черните им очи блестяха на светлината на фаровете. Чу как вратите се отвориха, на паважа изтропаха ботуши, и се оказа заклещен между тези два съдбоносни избора. Налетя на озъбените вампири, замаха със закопчаните си юмруци и заблъска с глава в гърдите им. Не искаше да даде на никой от тях шанс да си отвори устата. Но след това един от тях провря ръката си под белезниците на Гюс, извъртя го и го смъкна долу. За секунда глутницата се озова над него и започнаха да се бият кой да пие от гърлото му.

1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)